1/ „Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?“ – жалбоподателят се позовава на решение №111 от 17.03.2014 г. по гр. д. №4207/2013 г. на IV г. о. на ВКС, т. II от ППВС №4/1968 г., т. 11 на ТР №3/2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС; 2/ „Следва ли съдът с доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест, да укаже на страните за кои факти и обстоятелства конкретно не сочат доказателства и ако не е сторил това, преклудира ли се възможността на страната на която не е указано, да представи такива пред въззивната инстанция?“; 3/ „При констатирана нередовност на ИМ от въззивната инстанция и дадени указания за уточняване на исковата претенция, допустимо ли е представяне на доказателства пред въззивната инстанция във връзка с уточнените обстоятелства по иска?“ – сочи се, че по поставените втори и трети въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задълженията си по чл. 7 и чл. 268, ал. 2 и ал. 3 ГПК.