на съдопроизводството; следва ли съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточненията й; 3/ следва ли съдът да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално да ги оспорят и да ангажират други доказателства; 4/ допустимо ли е съдът по свой почин да променя параметрите на предмета на спора, обема и вида на търсената защита; 5/ въззивният съд дължи ли да извърши самостоятелна преценка на нередовностите на исковата молба, посочени от първата инстанция; 6/ следва ли указанията на решаващия съд по отстраняване нередовности на исковата молба да са ясни, точни, конкретни, изчерпателни и нормативно правилни; 7/ решаващият съд може ли да върне исковата молба, без да се е произнесъл по направено искане за издаване на съдебно удостоверение; 8/ с оглед допустимостта на иска необходимо ли е ищецът да доказва пасивната правна легитимация на ответника; 9/ представянето на скица условие ли е за редовност на исковата молба съгласно чл. 127 и 128 ГПК; 10/ когато цената на иска не се определя въз основа на данъчна оценка, представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота предпоставка ли е за допустимост на исковото производство; 11/ следва ли решаващият съд да посочи точния размер на подлежащата на внасяне държавна такса - конкретната сума; 12/ следва ли да се вписва искова молба, за която нормативен акт и частност Правилника за вписванията, не съдържат изискване за вписване; 13/ следва ли да се вписва нередовна искова молба; 14/ отрицателен установителен иск, с който ищецът отрича да притежава право на собственост върху имот, представлява ли иск за собственост или друго вещно право по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочена е изобилна практика, в противоречие с която се твърди, че са разрешени въпросите от първи до тринадесети. Четиринадесетият въпрос е поставен като такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.