1) счита ли се обявеното извънредно положение на територията на Република България и последвалата извънредна епидемична обстановка в страната, с оглед разпространението на коронавирус (covid-19), за внезапно възникнало препятствие, което е продължило във времето (особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК); 2) предприемането на действия по организация на работата от адвокат по делото, свързани с предотвратяване разпространението на коронавирус (covid-19), представляват ли особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее; 3) в периода на пандемията от коронавирус (covid-19), с оглед опазване живота и здравето на упълномощен адвокат на страната и служителите на адвокатската кантора, предприетите наложителни действия по реорганизация на работния процес (работа от разстояние и попълване на електронен график за откритите съдебни заседания), обективна или субективна причина са за пропускане на съдебно заседание; 4) налице ли е пряка причинна връзка между пандемията, следствие от коронавирус (covid-19), и технически пропуск за въвеждане на датата на заседанието в електронния график на адвокатската кантора, който е създаден поради необходимост от реорганизация на работния процес за работа от разстояние, с цел опазване живота и здравето на адвокатите и служителите в кантората (адвокатското дружество); и 5) при искане за възстановяване на срок поради пропуснати процесуални действия, следствие на предприети мерки за предотвратяване разпространението на коронавирус (covid-19), кои са обективните причини, които съдът следва да съблюдава при преценката за особени непредвидени обстоятелства; предприемането на действия по предотвратяване разпространението на вируса, което е довело до технически пропуск по попълване на дата за съдебно заседание в електронен график, представлява ли обективна причина за пропускане на процесуален срок. От страна на жалбоподателката се сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като се твърди, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази насока. При условията на евентуалност се навежда основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като се поддържа, че обжалваното въззивно определение било очевидно неправилно. В тази връзка се сочи, че „противно на изводите на въззивния съд, жалбоподателката и пълномощникът `и считат, че е налице пряка причинна връзка между обявеното извънредно положение вследствие на коронавирус (covid-19) и реорганизацията на работа в адвокатската кантора. Също в тази връзка се навежда и довод, че в случай, че в периода на провеждането на съдебните заседания от 10.02.2022 г. и от 19.05.2022 г. на територията на цялата страна не са били предприемани редица противоепидемични действия за справяне с пандемията, то за адвокатската кантора също не би възникнала необходимост от реорганизация на работния процес.