за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и дали същите следва да бъдат определени при приложение на съдебната практика във ФРГ. Релевира се, че въззивният съд е намерил, че уредбата на общата деликтна отговорност, отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите, произтичаща от непозволено увреждане, съпричиняването, подлежащите на обезщетяване вреди по видове и легитимираните лица е в много висока степен сходна с уредбата на тези въпроси в българското материално право и че в съдебната поръчка не са посочени законово определени лимити на дължимото обезщетение. Добавя се, че след като е приел, че първата инстанция е съобразила всички обстоятелства, относими към определянето на “уместния” размер на дължимата компенсация, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение в тази част. Излагат се доводи, че в случая мотивите на апелативния съд са лаконични, като изобщо липсва произнасяне по оплакванията на застрахователя: за неправилно приложение на чл. 44, ал. 1 КМЧП; за игнориране от първата инстанция на представените решения на съдилища във ФРГ, от които се извежда съдържанието на понятието “уместен размер” на паричното обезщетение, използван в германското материално право; за неправилно приложение на чл. 15, букви а) и в) от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Р. II). Обобщава се, че същевременно са изведени напълно погрешни правни изводи за основателност на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, тъй като уредбата на материята в германското право била в много висока степен сходна с тази на българското материално право и че в съдебната поръчка нямало посочени законово определени лимити, които да трябва да се съобразят от съда. Акцентира се, че съгласно чл. 44, ал. 1 КМЧП чуждото право се тълкува и прилага както в създалата го държава, а съгласно чл. 39, ал. 2 КМЧП когато дадено правно понятие е неизвестно на българското право, то за неговата квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което го урежда. Изтъква се, че предмет на установяване е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация са и правно-информационните системи, официалните справочници и др. подобни. Допълва се, че в постъпилата пред първоинстанционния съд информация от Министерството на правосъдието на ФРГ и представените от ответника съдебни решения се дава тълкуване на понятието “уместен размер на парично обезщетение според съдилищата във ФРГ, като възприетата сума е от около 10 000 eвро. Счита се, че именно в рамките на тези параметри по предявените извънсъдебно претенции ответникът вече е изплатил обезщетения за неимуществени вреди на увредените лица от смъртта на С. Б.. Изразява се несъгласие с направената от въззивния съд аналогия между българското и германското материално право, при това с мотива, че уредбата е в много висока степен сходна, като не ставало ясно в какво се изразява това сходство. Аргументира се, че, когато се обсъдят и тълкуват във взаимовръзка стълкновителните норми на Регламент (ЕО) №864/2007 (Р. II) - чл. 4, пар. 1 и чл. 15, се налага изводът, че е недопустимо определеното по този ред за приложимо материално право на държавата, в която е настъпила пряката вреда, да се тълкува и прилага чрез използването на аналогия с правото на сезирания съд, където е обичайното местопребиваване на увредените лица. Обосновава се, че прилагането на такава аналогия не постига целите, които са поставени в Регламента Р. II и внася несигурност в правния мир, като нарушава баланса на интересите на увредените лица и лицето, чиято отговорност се търси, а постановеното в този смисъл решение на националния съд противоречи на правото на ЕС.