№3, 4 и 6 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - определение №81/2012 г. по ч. гр. д. №498/2011 г., ВКС, І г. о., решение №105/2017 г. по гр. д. №1091/2016 г., ВКС, ІІ г. о., решение №92/2010 г. по т. д. №645/2009 г., ВКС, ІІ т. о.; евентуално наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и практиката на ЕСПЧ – решение от 03.03.2015 г. по делото „Д. срещу България“; 5. Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в случаите, когато имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор или на негово подставено лице/„сламен човек“ /противоречие с практиката на ВКС относно случаите, когато обект на изпълнението е възложен на привиден кредитор – привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес - решение №123/2015 г. по гр. д. №4298/2014 г., ВКС, ІV г. о., решение №19/2015 г. по гр. д. №1812/2014 г., ВКС, ІV г. о., определение №260/2015 г. по ч. т. д. №2820/2014 г., ВКС, І т. о., и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 6. Валидно ли е придобито от купувача на публична продан правото на собственост върху имот, обект на изпълнението, в случаите, когато преди влизане в сила на постановлението за възлагане са образувани други производства /за валидността на основанието, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство и/или за съществуване на вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното производство/, които към момента на произнасянето по спора не са разрешени със сила на пресъдено нещо, съответно имат ли те преюдициално значение за разрешаването на спора преминало ли е правото на собственост от длъжника в патримониума на купувача на публичната продан; допустимо ли е произнасянето на въззивния съд преди разрешаването им; 7. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила при липса на волеизявление на първоинстанционния съд, надлежно отразено в протокола от първото открито съдебно заседание, по отношение приемане доклада по делото, и счита ли се в такива случаи за приет докладът по делото по смисъла на чл. 146 ГПК; кога е налице непълен доклад, съответно кога се счита, че е налице извършен доклад с предвиденото в чл. 146 ГПК съдържание /противоречие с ТР №1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 1 и т. 2, решение №121/2017 г. по гр. д. №4818/2016 г., ВКС, І г. о., решение №212/2017 г. по гр. д. №1392/2016 г., ВКС, ІІІ г. о., решение №97/2018 г. по гр. д. №3224/2017 г., ВКС, ІV г. о./; 8. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си като обсъди всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и да изложи собствени мотиви по съществото на спора с оглед очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; /противоречие с ТР №1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 3, ТР №1/2001 г., ОСГК, ВКС, т. 19, решение №589/2010 г. по гр. д. №1359/2009 г., ВКС, І г. о., решение №134/2013 г. по т. д. №34/2013 г., ВКС, ІІ т. о., определение №28/2018 г. по ч. гр. д. №3796/2017 г., ВКС, ІІ г. о./ ; 9. Какво е значението на практиката на ВКС, когато е относима към разрешаваните правни въпроси по делото /противоречие с решение №97/2018 г. по гр. д. №3224/2017 г., ВКС, ІV г. о./10. Нищожно ли е решението и поражда ли правни последици, ако е обърната правната логика и следствието обяснява причината. Твърди се, че по този въпрос липсва съдебна практика и произнасянето на ВКС ще допринесе за развитието на правото.