1. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е всички твърдения, доводи и възражения на страните и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства? и 2. Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителната власт, но е антидатиран; обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е неговата защита срещу антидатирания документ? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на делото и обуславят решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които цитира. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 273, вр. 236, ал. 2, чл. 181 и чл. 154 ГПК), което е причината и за постановяването му в нарушение на чл. 233, ал. 1, изр. 1 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноските по делото.