Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 590 ал. 2 ГПК

Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. […] (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга.

чл. 590 ал. 2 ГПК

Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 590. […] (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2018

„І.1.1.1/ Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу доклада на първоинстанционния съд относно определения предмет на доказване, разпределението на доказателствената тежест и указанията към страните по доказването, оправомощен ли е въззивният съд да проверява тези въпроси и съответно – да приема разрешения на тези въпроси, различни от приетите от първоинстанционния съд?; І.1.1.2/ Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу преценката на доказателствата и установяването на конкретни факти, извършени от първоинстанционния съд, оправомощен ли е въззивният съд да извърши изцяло нова и различна преценка на тези доказателства, събрани от първоинстанционния съд и съответно да приеме за установени различни факти?; І.2/ Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК и ако това е в рамките на оплакванията, наведени от страната, за да провери предмета на доказване по делото, съответно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, да вземе предвид всички доводи и възражения на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба, а ако приеме, че правилното определяне на предмета на доказване по делото, съответно разпределението на доказателствената тежест, са различни от тези, приети в доклада на първоинстанционния съд, то въззивният съд дължи ли най-късно в първото открито по делото заседание указания на страните с оглед даването на възможност те да направят съответните доказателствени искания?; І.3/ При оспорване от юридическото лице на датата на подписан от негово име частен документ, тежестта на доказване на тази дата носи ли се от оспорващия или се носи от страната, която извлича за себе си благоприятни последици от същия частен документ?; І.4/ Трябва ли страната, която носи доказателствена тежест за установяване на оспорена дата върху частен документ, с оглед чл. 154, ал. 1 и чл. 181, ал. 1 ГПК, за да е успешно доказването, да установи наличието на някое от примерно изброените обстоятелства по чл. 181, ал. 1 ГПК или друг конкретен факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа?; І.5/ Има ли доказателствена стойност признанието, извършено от страна по делото на изгоден за нея факт?; ІІ/ Когато е оспорена достоверността на датата на нотариално заверен документ и при проверка на специалния регистър по чл. 590, ал. 2 ГПК на нотариуса, направил заверката, се установи, че отбелязването на този документ в посочения регистър е направено в нарушение на изискването за редовно водене на нотариалните регистри и книги по чл. 28а ЗННД, въз основа на последното обстоятелство следва ли съдът да направи извод, че е оборена достоверността на датата на нотариалната заверка?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на всички въпроси, с изключение на въпроса в раздел II от изложението, за който поддържа наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят цитира следната практика: решение №101/09.07.2018г. по гр. д.№2191/2017г. на ІV г. о. на ВКС, решение №54/25.03.2014г. по гр. д.№3066/2013г. на ІV г. о. на ВКС, решение №200/23.06.2015г. по гр. д.№6459/2014г. на ІV г. о. на ВКС, решение №188/13.05.2014г. по гр. д.№5563/2013г. на ІV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017г. по т. д.№2624/2016г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №670/15.11.2010г. по гр. д.№695/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №724/30.11.2010г. по гр. д.№507/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №375/17.06.2010г. по гр. д.№5080/2008г. на ІV г. о. на ВКС, решение №124/23.06.2014г. по гр. д.№2551/2013г. на І г. о. на ВКС, решение №125/12.09.2012г. по гр. д.№1135/2011г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №1/26.01.2016г. по гр. д.№3793/2015г. на І г. о. на ВКС, решение №40/15.09.2014г. по т. д.№1554/2013г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №167/03.07.2018г. по гр. д.№4020/2017г. на ІV г. о. на ВКС, решение №748/17.02.2011г. по гр. д.№801/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №25/27.01.2012г. по гр. д.№1832/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение №65/30.07.2014г. по т. д.№1656/2013г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №70/29.05.2013г. по гр. д.№579/2012г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №199/05.10.2011г. по гр. д. №1171/2010г. на ІІ г. о. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1. Налице ли е идентичност между липсата изобщо на нотариално удостоверяване и нищожно нотариално удостоверяване по чл. 576 ГПК. 2. За задължението на съда при постановяване на решението си да обсъди всички относими доводи на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и действително съдържание. 3. При разглеждане на иск за нищожност на договор по чл. 129 ТЗ поради лиса на форма, в частност поради неизвършено нотариално удостоверяване на подписа на една от страните, кое съдържание на договора, в частта относно нотариалната заверка, следва да се счете за меродавно за неговата действителност – това, което е било съществуващо към момента на представяне на договора за вписване в ТР или съдържанието на представен в хода на производството договор, в който липсващата заверка е добавена от нотариуса в по-късен момент. 4. Допустимо ли е неизвършено нотариално действие, в частност удостоверяване на подписа на лице под документ, да бъде санирано и прието за валидно извършено чрез просто последващо добавяне на името му във вече издаденото удостоверително изявление на нотариуса в документа. 5. Допустимо ли е в производство по чл. 193 ГПК да се преодолява забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК за опровергаване съдържанието на официален документ-нотариално удостоверяване към датата, на която е отбелязано да е извършено, със свидетелски показания на длъжностното лице, в чиито правомощия попада извършването на посоченото нотариално действие, в частност – при липса на извършено нотариално удостоверяване в предвидената от закона писмена форма, допустимо ли е да се установява със свидетелски показания, че такова удостоверяване е извършено. По отношение на първи и втори от формулираните въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана съответно в решение №599/24.09.2010 г. по гр. д.№1720/2009 г. на ВКС ГК и в т. 19 на ТР №1 от 04.01.2011 г. а по т. д.№1/2000 г. на ОСГК, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн. др., спрямо третия от въпросите се поддържа решаването му в противоречие с влязло в сила решение №346/22.07.2008 г. по в. гр. д.№793/2007 г. на СГС, а по отношение на четвърти и пети – селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

1. императивна или диспозитивна е нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН при сключване на договор за доброволна делба, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от т. решение №3/2013 г. ОСГК на ВКС, решение №172/003.2010 г. по гр. дело №62/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, решение №56/08.04.2011 г. по в. гр. дело №74/2011 г. на ВнАС, определение №1332/12.12.2011 г. по гр. дело №1035/2011 г. на ВКС, III г. о., 2 счита ли се, че с извършеното заплащане на суми за уравнение на дяловете страните по договора са определили напълно относително неопределената в договора престация, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. може ли съдът служебно да променя предмета на иска, като разглежда пороци на сделката по незаявени основания, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на ВКС, постановени по чл. 290, по реда на ГПК/отм./, определение №252/14.02.1011 г. по гр. дело №414/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение на Окръжен съд [населено място] по гр. дело №46/2013 г., постановено при първото въззивно обжалване по настоящото дело, 4. как следва да се отстрани липсата на съответствие между волята на нотариуса да завери подписа на една от страните по договор за делба и изразяването на тази воля в надписа върху документа, 5. счита ли се, че липсва съгласие от страна по договор, за чиято валидност е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите, в случаите в които лицето е подписало документа, нотариусът не е изписал името на страната върху документа/в щемпела/, но е вписал лицето като участник в нотариалното производство и като страна по договора във водените от него Общ регистър и Азбучен регистър? И каква в този случай е доказателствената сила на водените от нотариуса регистри съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК/отм./ съответно чл. 590, ал. 2 ГПК – последните два въпроса според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Официален документ ли е, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, пълномощно от 2003г., което е с нотариална заверка само на подписа относно съдържащото се в него изявление на автора-упълномощител или в тази част представлява частен документ, като се има пред вид, че е приложима старата редакция на чл. 37 ЗЗД, преди измененията с ДВ бр.59 от 2007г., с които се въведе изискването упълномощаването да е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно? Ако отговора на първия въпрос е положителен – че писменото пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа от 2003г. относно изявлението на автора- упълномощител е частен документ, може ли да се счете, че извлечението от регистъра на нотариуса, за което се твърди, че възпроизвежда съдържанието на това пълномощно – е официален документ, съставляващ доказателство за съдържанието му ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

са следните: 1. Каква е доказателствената стойност на бележката в специалния регистър по чл. 486, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 590, ал. 2 ГПК, и рефлектира ли тя върху фактите създаден ли е частен документ и извършена ли е нотариална заверка на подписа в документа? 2. При действието на чл. 97 Закона за устройството на съдилищата (отм, първоначална редакция) разполагал ли е кметът на село, включено в състава на община, с ограничена компетентност да извършва нотариални удостоверявания на подписи на частни документи? и 3. При действието на чл. 4 ЗУС /отм./ подлежи ли на доказване съдебният район на Софийски районен съд? Обосновават основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право