относно валидността на сключените извънсъдебни споразумения между ищцата и застрахователя въззивният съд е достигнал до следните изводи: Счел е за неоснователни поддържаните от Ю. Р. доводи за невалидност на споразумение №25/14.01.2020г. поради липсата на отпечатък от десен палец на ищцата, която била неграмотна. Изложил е, че в случая това споразумение е било подписано от ищцата и същата е изписала имената си. САС е приел, че както полагането на подпис /чл. 180 ГПК/, така и поставянето на отпечатък и приподписване на изявлението от двама свидетели / чл. 189, ал. 1 ГПК/ са две алтернативни изисквания, чиято цел е потвърждаване от автора на писменото изявление, извършено съзнателно и под контрол на волята му и възможност за идентифицирането му като автор в бъдеще. Прилагането на процедурата по чл. 189, ал. 1 ГПК се прилага само в хипотези, когато участващото лице е в такава степен неграмотно, че не е в състояние да изпълни саморъчно дори индивидуален писмен знак / саморъчен подпис/. При нотариалното удостоверяване по чл. 589, ал. 2 ГПК на подпис върху частен документ нотариусът не е задължен да проверява степента на грамотност на автора на писменото изявление. Достатъчно е да се увери, че лицето полага индивидуален писмен знак и да се увери, че го прави осъзнато и доброволно. САС е посочил, че в конкретния случай страните не спорят, че ищцата е положила собственоръчно подпис и е изписала трите си имена върху споразумението. В тази връзка въззивният съд е обсъдил и полагането на подпис от Р. и върху други документи, подавани пред държавни органи – заявление за издаване на лична карта, заявление до Дирекция «Бюро по труда» и др., свидетелските показания, като е достигнал до краен извод, че ищцата притежава базови умения да чете и пише на български език, които й позволяват да се изпълни саморъчен подпис и ограничени умения да изпише името си и е потвърдила устно пред нотариуса, че разбира съдържанието на подписания от нея документ. Поради което САС е заключил, че не е нарушена формата на нотариалното удостоверяване на подписа на ищцата върху процесното споразумение. Със същото Р. е приела да получи по банков път от застрахователното дружество сумата от 20 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на небиологичната й майка Й. Д. при ПТП на 25.11.2016 г., като с това окончателно са били уредени всички претенции на ищцата въз основа на посоченото застрахователно събитие. САС е констатирал, че с платежно нареждане от 17.02.2020г. застраховатгелят е наредил банков превод в полза на ищцата за договорения размер от 20 000лв. Върху посоченото нареждане доставчикът на платежна услуга е отбелязал, че то е било изпълнено на същата дата, което според съдът кореспондира и със задълженията на банката по ЗПУПС, когато банката на платеца и на получателя е една и съща. Ето защо искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Й. Д. за сумата от 200 000 лв. е бил приет за неоснователен.