Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 587 ГПК

Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

чл. 587 ГПК

Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

като такива от значение за изхода на спора: 1/ Задължен ли е въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени искания, възражения доводи, както и да обсъди всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото? 2/ Допустимо ли е ищцата да не бъде признавана за собственик, без да е извършена отмяната от съда на констативния нотариален акт на М. за придобития имот по давност и по отношение на неотмяната му да фигурира влязло в законна сила решение на КОС?; 3/ Допустимо ли е второто/настоящото/ въззивно решение да възприема различни констатации от установените в действащия /неотменен нотариален акт/, при едни и същи доказателства и не представлява ли това нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК за недопустимо навеждане на нови обстоятелства във въззивното производство? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от TP №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с казуалната практика на ВКС обективирана в решение №15/30.01.2015 г. по гр. д.№4604/2014 г., на ІV г. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на II т. о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на I т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на II т. о., решение №1022/17.03.2010 г. по гр. д.№552/2009 г., решение №401/17.05.2010 г. по гр. д.№510/2009 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпроси №№1-5 – в противоречие с Тълкувателно решение №11/2012 г. на ВКС, ОСГТК, Решение №107 от 31.07.2019 г. по гр. д.№3540/2018 г. на ВКС, І г. о., Решение №157 от 19.06.2013 г. по гр. д.№103/2012 г. на ВКС, І г. о., Решение №128 от 12.01.2018 г. по гр. д.№412/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., въпроси №№6-11 – в противоречие с Решение №262/29.11.2011 г. по гр. д.№342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №60108/22.11.2021 г. по гр. д.№3534/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №161/23.01.2019 г. по гр. д.№4894/2017 г. на ВКС, І г. о. и Решение №6/22.01.2010 г. по гр. д.№2760/2008 г. на ВКС, ІІ г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Налице ли са основания за зачитане на периода, през който срока за давностно владение върху недвижим имот е бил спрян по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД в хипотеза, при която владеещото имота трето неправоимащо лице е конституирано като съделител в делбеното производство и искът за делба е отхвърлен срещу последното като неоснователен, или е налице прекъсване на давностния срок по смисъла на чл. 116, б. “6“ от ЗЗД?“ Твърди, че изводът на съда за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б. б ЗЗД по време на делбеното дело е в противоречие с решение №******г. по гр. дело №895/2010г. на ВКС и решение №631/26.09.2009г. по гр. д. №1525/2008г. на ВКС, в които се приема, че давността се прекъсва с предявяване на иска- установителен или ревандикационен иск от собственика срещу владелеца, и последният се позове на придобивна давност, но ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Твърди, че конституираната като съделител в делбеното дело Е. К. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност, а само, че е несъпричастна към правния спор. Тъй като не се е позовала на придобивна давност, то не може да се приеме, че същата е прекъсната. Вторият въпрос: „В хипотезата, при която искът, който е прекъснал давността, бъде отхвърлен, зачита ли се за давността периода, през който тя е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД или отпада периода на спиране с обратна сила и давността се счита, че не е спирана?“ се поставя във връзка с извода на съда, че независимо, че искът за делба спрямо нея е бил отхвърлен, то едва от датата на неговото влизане в сила, за нея е започнал да тече нов давностен срок, без значение изтеклия до датата на прекъсването и в периода на спирането давност. Счита, че този извод е в противоречие с решение №554 от 02.09.2011г. по гр. д. №1019/2010г. на ВКС, съгласно което давността не се счита прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени, тъй като с прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефекта на прекъсването на придобивната давност- т. е. придобивната давност не се счита за прекъсната. Третият въпрос “В хипотезата, когато срокът на придобивната давност е започнал да тече преди предявяване на иска, прекъсващ давността, следва ли при отхвърляне на иска периода през който давността е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД да се зачете и да се присъедини към вече изтеклия давностен срок с обратна сила?“ се поставя тъй като съдът не е зачел срокът на давността, започнал да тече от 09.05.2003 година и изтекъл до 17.06.2008 година, при положение, че искът за делба спрямо касаторката е бил отхвърлен. Счита, че това становище на въззивния съд противоречи на съдебната практика, изразена в Решение №401/2011 година постановено по гр. дело №895/2010, в което е посочено, че ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, а след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Следващият въпрос „Каква е материалната доказателствена сила на нотариален акт за собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка при хипотеза, че признатото с него право е оспорено от страна в процеса?“ се поставя тъй като представеният от нея К., с който се легитимира като собственик, не е приет от съда като годно доказателство за собственост, поради това, че издаването му е в противоречие със закона. Счита, че този извод е в противоречие със задължителните указания на ТР №3/2012г. по т. д. №3/2012г. ОСГК на ВКС, както и на ТР №178/30.06.1986г. гр. д. №150/1985г. на ОСГК. Последният пети въпрос “Налице ли е нищожност на сделката /договорна ипотека/по смисъла на чл. 26 ЗЗД в хипотезата на нарушение на закона, при липса на нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД?“ е по повод приетото от въззивния съд, че тъй като не е била собственик на ипотекирания имот, то ипотеката е била учредена в нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което води до нейната нищожност поради нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД, който извод според касатора противоречи на Решение №553/20.12.2011г. по гр. д. №1166/2011г. На следващо място касаторката излага, че е налице основанието за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението страда от очевидна неправилност. Счита, че от цялостния му прочит се установява незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 ГПК/ и нарушение на основните логически правила при интепретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти. Установява се и смесване на правните последници на „спирането на давността и на „прекъсването на давността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

(уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС): За допустимостта на иск за прогласяване на нищожността на договор за приватизационна продажба на имот (чл. 32, ал. 3, вр. чл. 35 ЗПСК) и отмяна на констативните нотариални актове, с които продавачът е признат за собственик по реда на чл. 587 ГПК, необходимо ли е ищецът да обоснове правен интерес или е достатъчно да се позове на публичния, обществен интерес? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че е от значение за точното прилагане на чл. 124, ал. 1 ГПК и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно поради нарушение по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

За проверка дали въззивното решение не е вероятно недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на иска, предвид приетото в ТР №8/27.11.2013 г. по тълк. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са свързани с трансформацията на правото на собственост, и какви предпоставки следва да са налице, за да се приеме за установена и доказана сочената трансформация, кой носи доказателствената тежест за тяхното установяване и доказване. В изложението на касационните основания, са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Общината дължи ли да докаже на какво основание е придобила правото на собственост върху имота, кога е придобила това право на собственост, и ако твърди трансформация на осн. П..46 ПЗР ЗИД на ЗС, следва ли да установи наличието на предвидените предпоставки?“ при наведени твърдения, че липсват доказателства процесният имот към датата на влизане в сила на тази законова разпоредба да е бил заварен като част от имот- частна държавна собственост и да е бил отреден по силата на действащия към този момент подробен устройствен план за посочените нужди на общината без значение дали имотът е застроен или незастроен. Излага се, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с възприетото в Решение №15/19.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4705/2015г., II г. о., че при липса на каквито и да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да го легитимира като собственик. Затова и простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която опредена категория имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината, при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба. Следващият въпрос: 2. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“ се поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д. №5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и [населено място] №890/2011 г., всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016 г. на IV г. о. на ВКС, като се твърди, че в нарушение на функцията му на решаваща, а не контролно- отменителна инстанция, ОС -Благоевград е постановил решението си в противоречие с последователната и непротиворечива съдебна практика, с която се приема, че съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК - решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, по отделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд не е дал отговор на един от най- съществените за изхода на спора въпроси, а именно: 3. „Упражнявано ли е владение върху процесната част от поземлен имот с идентификатор [№] и това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата за периода, заявен в исковата молба и след като [община] е удостоверила върху официален документ, че в регистрите си „няма данни за имота? и 4. „Налице ли е упражнявано от ищците владение и ако такова е налице, това владение могло ли е да легитимира ищците, като собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата, на която са поискали заверката на молба- декларация по чл. 587, ал. 2 ГПК от [община]?“, като се твърди, че в тази част въззивното решение противоречи на Решение №60137/31.01.2022г., постановено по гр. дело №609/2021г. на ВКС и на Решение №61/07.07.2022г, постановено по гр. дело №1659/2020г., 1-во г. о. на ВКС. Според касаторите, в нарушение на процесуалните правила, ОС Благоевград не е изпълнил задълженията си да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, обусловили изхода на спора, предвид което касационната инстанция следва да даде отговор и на въпроса: 5. „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение, обуслови изхода на спора?“ при наведено твърдение, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение №81 по гр. д. №5534/2014 г., IV г. о., Решение №42 по гр. д. №4492/2014 г., III г. о., Решение №127 по гр. д.№1224/2013 г., IV г. о., което сочи на неизпълнение и на друго процесуално задължение на въззивния съд- да извърши анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване на фактическите и правни изводи по спора, с оглед на заявеното от страните в съответните преклузивни срокове, като е нарушил и диспозитивното начало с оглед процесуалното поведение на ответника и заявените от него искания и възражения в срока по чл. 131 ГПК и след постановяване на доклада от първата инстанция. Твърди се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като приложимият закон не само, че не е приложен правилно, но е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, без съдът да съобрази твърденията на всяка от страните, и доколко същите са били заявени в срок, респективно - е било указана на съответната страна доказателствената й тежест и според касаторите от съдържанието му не става ясно - въз основа на кои доказателства съдът е формирал своето убеждение за отмяна на постановеното от РС Благоевград. Следващият поставен въпрос е: 6. „Какви са предпоставките за установяване на владение и в частност представлява ли такава окупацията (завладяването) и ако да то при позоваване на придобивна давност трябва ли да се установи и начинът на окупацията (завладяването)?“ при наведени твърдения, че по същия въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №262 от 01.11.2012г. по гр. д.№439/2012г. на II г. о., решение №445/21.07.2012г. по гр. д.№283/2010г. на I г. о. и ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС. По въпроса: 7. „Необходимо ли е при въведено възражение за придобивна давност да се установява начинът и моментът на завладяване на имота с оглед изискването същото да е явно и спокойно, както и с оглед предвидената в чл. 79 ЗС продължителност на владението и обстоятелството в полза на кое лице е започнала да тече, съответно е изтекла придобивната давност?“ касаторите считат, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т. д. №1/2012г. на ОСГК, Решение №110/20.03.2012г. на ВКС по гр. д. №870/2011г., II г. о., Решение №79 от 05.07.2019г. по гр. д. №3706/2018г. на ВКС, Решение №75 от 03.07.2019г. по гр. д. №2871/2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение, Решение №2 от 11.04.2019 г. по гр. д. №1117/2018 г. на ВКС. Твърди се, че съдът е дал отговор и на въпросите: 8. „С какви действия претендиращият собствеността следва да демонстрира владение и намерение за своене, и след като никой не се е противопоставил на установеното от него владение, същият държател ли е на имота, до момента, в който някой реши да се индивидуализира, като собственик на имота? Дали позоваването е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС?“ , в противоречие с практиката на ВКС, обективирана решение №45/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №6619/2013 г., Решение №136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №774/2010 г., Решение №153 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №889/2012 г., Решение №112/07.08.2019г., постановено по гр. дело №3065/2018г, 1-во, г. о, ВКС, както и на ТР №11/21.03.2013г по т. д. 11/2012г на ОСГК на ВКС. Следващият въпрос, на който следва да бъде даден отговор от касационната инстанция е: 9. „Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?“, който се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в постановени по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК решения на касационна инстанция по гр. д.№5980/2014г., гр. д. №2683/2015г. и гр. д.№890/2011г. , всички на I г. о. на ВКС и гр. д. №1798/2016г. на IV г. о. на ВКС, Решение №105/12.11.2018г., постановено по гр. дело №3109/2017г. 1-во, г. о. ВКС, и предвид изводите му, препращането му към първоинстанционното решение и липсата на отговор на всички заявени с въззивната жалба възражения. С оглед изводите на въззивния съд, касаторите считат, че отговор следва да бъде даден и на въпроса: 10. „Следва ли [община], оспорвайки правото на собственост, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на твърдяното от същата придобивно основание?“, доколкото решението противоречи на ТР №11/21.03.2013г, по т. дело №11/2012г на ОСГК на ВКС; решение №87 от 7.05.2015г. на ВКС по гр. д. №6486/2014 г., I г. о., Решение №183 от 1.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №847/2012г., I г. о. Считат, че е налице и неправилно позоваване и приложение на чл. 69 ЗС, което сочи и на очевидна неправилност на съдебния акт поради нарушение на императивна норма на чл. 69 ЗС, на чл. 79, на чл. 154, ал. 2 ГПК и на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Решението противоречи и на Решение №117/07.11.2018г., постановено по гр. дело №3954/2017г., и решение по гр. дело №4431/2017г на 1-во, г. о. ВКС. Твърди се, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да постанови решението въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в мотивите си обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои от тях приема за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти намира за недоказани. Посочва се, че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, и противоречи на Решение №190/07.02.2020г., постановено по гр. дело №24/2019г. на 1-во, г. о. ВКС, като въпросът, на който следва да бъде даден отговор е: 11. „Въззивната инстанция длъжна ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да даде отговор на всички заявени от страните възражения и оплаквания?“. По всички изложение съображения, касаторите молят да се допусне до касационно обжалване Решение №478/28.07.2023г., тъй като е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, очевидно неправилно, постановено в противоречие със задължителната практика ВКС и практиката на ВКС, и е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

“Налице ли е причинната връзка между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, в случая, когато вещта се ползва по сключен договор за наем от наемател, заплащал наемна цена на трето лице наемодател, за който се твърди, че е несобственик на вещта?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е решен в противоречие с практиката на Върховния Касационен Съд, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №4604/2014 г., IV г. о., ГК; Решение №228 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №1060/2014 г., I г. о., ГК, Решение №166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1285/2012 г., III т. о., ГК/, поради което е налице основание за допускане до касационно обжалване по реда на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. На следващо място се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по следния процесуалноноправен въпрос: "Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни". Касаторът счита, че с въззивното решение в пълно противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че ищецът е доказал собствеността си. Твърди, че въззивният съд без самостоятелен анализ е преповторил неправилните изводи на пъровинстанционния, постановил решението си в пълно противоречие със заключенията на вещото лице. Счита, че нито от заключението, нито от показанията на свидетели се е установила идентичност имота по площ или по граници. Предвид което въззивното решение е в противоречие с Решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., ГК. ВКС, според което съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. Според касатора, ако беше съобразил цитираната практика и беше обсъдил доказателствата по делото, въззивният съд щеше да приеме за неустановено от ищеца обстоятелството, че имотът е негова собственост. В заключение счита, че релевираните доводи, формулираните въпроси и визираните съдебни актове обуславят допускането на касационно обжалване на решението на СлОС алтернативно на основанието по т. 1, ал. 1 на чл. 280 ГПК. Моли, след като се допусне до разглеждане касационната жалба, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло въззивното решение, като се отхвърли предявения иск и му се присъдят разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не; 2. При оспорване на признатото с нотариален акт, съставен по реда на чл. 587 ГПК, право на собственост, от кого се носи тежестта за доказване и кой следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право; 3. Когато заявилото възражение за придобивна давност лице е упражнявало фактическа власт върху имота, без да е налице основание за това, в тежест на другата страна ли е да установи наличието на основание за упражняване на фактическа власт, с оглед на което фактическата власт би била квалифицирана като държане; 4. При наличието на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право, от кой момент се зачитат; 5. По приложението на чл. 79 ЗС и чл. 69 ЗС и предпоставките на придобивната давност като придобивен способ - владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл. 69 ЗС; 6. Кое е релевантно за спора - дали е налице десетгодишно явно, спокойно и непрекъснато владение към момента на предявяване на иска, или дали е изтекъл давностният срок към момента, в който владелецът се е позовал на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост, като в този случай в тежест на насрещната страна по спора ли е да опровергае презумпцията на чл. 69 ЗС, или да установи прекъсване на придобивната давност; 7. При завладяването на чужд имот изисква ли се уведомяване на собственика за намерението за своене на имота или следва единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за преценка предмета на спора, включително в хипотеза на чл. 272 ГПК, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи във въззивната жалба?
Ако някои правнорелевантни факти по спора се установяват със свидетелски показания, които се разминават, трябва ли съдът да вземе предвид времето и начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

12330 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право