1. Каква е доказателствената сила на нотариалния акт за сделка и какъв е обхватът на проверката на нотариуса по чл. 586 ГПК, когато праводателят се легитимира като собственик с нотариален акт за договор за покупко-продажба на имота? и 2. Обвързано ли е правото на отказ/на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с настъпване на предполагаеми негативни последици за кредитора от неизпълнението? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с ТР №11/21.03.2013 г. по тълк. д. №11/2012 г. ОСГК на ВКС, а втория – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение №153/28.12.2012 г. по т. д. №1022/2011 г., решение №32/25.03.2013 г. по т. д. №126/2012 г., решение №57/17.07.2013 г. по т. д. №29/2012 г. на I-во ТО и решение №146/30.09.2013 г. по т. д. №780/2012 г. II-ро ТО) – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК обосновава с твърдението, че от прочита на решението се установява неизясненото от въззивния съд условие/юридически факт за възникване на вземането за връщане на задатъка в двоен размер – кое свое задължение продавачът по предварителния договор не е изпълнил. Касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД) и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.