е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд по направено от ответника възражение срещу предявения иск за делба. Не е налице обаче другата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По такъв въпрос е налице решение на ВКС, с което обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд е в съгласие. Това е решение №60 от 19.05.2016 г. по гр. д. №3569/2015 г. на ВКС, III г. о., в което е прието следното: Нотариалните действия са формални, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т. 1, т. 3, или т. 6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните действия, както е утвърдено в реш. №223/2014 г. по гр. д. №1186/2011 г., І г. о и реш. №143/2012 г. по гр. д №504/2011 г. ІV г. о. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл. 581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Включително по иск на лице, което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580, т. 1 ГПК без да е участвало в нотариалното производство, следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложително и не са го поискали. И. на чл. 579, ал. 3 ГПК налага изискванията по чл. 580 ГПК, във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността.