и на соченото основание. Същото е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, застъпена и в решение от 05.06.2012г. по гр. д.№гр. дело №967/2011г., четвърто г. о. и в решение от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №2604/2016 г., четвърто г. о., ГК. Приема се, че дължимата грижа, която следва да положи нотариусът, респ. помощник-нотариусът при проверка самоличността на явилото се пред него лице, е с повишени критерии съгласно разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но в случая пред помощник-нотариуса е представен документ, несъдържащ от външна страна пороци, визирани в пар. 1, точка 2 Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи, т. е. обективно не е могъл да констатира, че явилото се пред него лице, представило документ за самоличност, не е лицето, посочено като упълномощител. Следва да се има предвид също, че е налице и многобройна съдебна практика, в това число и задължителна - ППВС №7/1959., според която противоправността се изразява в нарушаването на изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което според императивната норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В практиката се приема, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Приема, че съгласно разпоредбата на чл. 73 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален интерес. Приема се при това, че отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право, а с нормите на чл. 96-97 ЗННД законодателят е дефинирал как се определя "удостоверяваният материален интерес" за определени видове нотариални удостоверявания. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК - чл. 569 ГПК и сл., ЗННД и Устава на НК. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Съгласно чл. 572, вр. чл. 576, вр. чл. 590 и чл. 578, ал. 4 ГПК, в нотариалното производство лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в документа, предмет на удостоверяване трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Извън задълженията на нотариуса при нотариалното удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи.