1) когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане датата на договора за банков кредит, който е посочен в нотариалния акт и вземанията по който договор се обезпечават с ипотеката; 2) предвид чл. 167 ЗЗД, че договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД, за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича; и 3) когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане на банката по договор за банков кредит от друга дата, сключен между банката и длъжника, по който третото лице не е страна. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, чрез разкриване точния смисъл на правната разпоредба на чл. 167 ЗЗД, чрез тълкуването `и и изясняване на установеното в закона правило за съдържание на ипотечния договор относно обезпеченото вземане, с цел точното прилагане на правната норма. В тази връзка касаторът излага доводи, в които се сочи обуславящото значение на въпросите за конкретния материалноправен спор по делото, както и становището на самия жалбоподател относно отговорите на въпросите.