1. „Какъв е характерът на издадения на основание чл. 569, т. 2 ГПК препис - извлечение от официален документ - съдебен акт и чия е компетентността за съставянето на такъв препис – извлечение; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи на страните, които имат значение за решението по делото, в това число и в производствата по частни жалби“; 3. „Дали разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ПВ е приложима само по отношение на нотариалните актове или касае преписи от други актове, които по разпореждане на закона подлежат на вписване, в това число и съдебни актове; 4. „Чия е компетентността да се извърши препис - извлечение от съдебен акт, който да бъде представен за вписване; и 5. „Допустимо ли е съгласно разпоредбите на ПВ вписването на препис от съдебен акт, подлежащ на вписване, или следва да бъде представен в цялост“. Поддържа се, че по първите два поставени въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението на касатора, а последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.