1/ съставлява ли процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при нарушаване на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК; 2/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 3/ има ли процесуалното задължение въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства; 4/ задължен ли е въззивният съд на направи анализ, както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, а не избирателно; при наличие на противоречиви доказателства следва ли да бъде отразено в мотивите на кои от тях се дава вяра и защо; 5/ задължен ли е въззивният съд, когато приема, че ищецът е загубил правото си на собственост поради придобиването му по давностно владение от друго лице, да изложи мотиви относно защо счита владението за явно, постоянно, необезпокоявано и спокойно, при наличие на възражения във възивната жалба в тази насока; 6/ какво е значението на декларацията, изхождаща от лице със признато с констативен нотариален акт право на собственост, признаваща правото на собственост на друго лице, но въз основа на документ, отречен в последствие от съда като основание за придобиване правото на собственост; 7/ следва ли съдът да изследва идентичността на имота, предмет на исковата претенция и описания в декларацията, за да приеме същата като признание на факт относно принадлежност на правото на собственост върху конкретен имот; 8/ при представяне на декларация, с която се признават права на друго лице по отношение на недвижим имот, може ли автоматично да се приеме, че деклараторът се отказва от собствените си права върху същия имот; 9/ може ли съдът да установи, че едно лице е придобило по давност имот, без да се проведе доказване и изследване на своителното му намерение. Спрямо въпросите от първи до пети се твърди противоречие с практиката на ВКС, а относно въпросите от шести до девети се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извършено е позоваване и на очевидна неправилност поради нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което не е дадена възможност на страната да участва по делото.