Молбата, с която лицето сезира районния съд по чл. 542, ал. 1 ГПК, когато акт за раждане не е съставен и не може да бъде съставен от длъжностното лице, но е трябвало да бъде съставен, или е изгубен или унищожен и също няма възможност да бъде възстановен по друг ред, следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 543 ГПК. В нея следва ясно да са посочени конкретните обстоятелства и конкретната хипотеза – изгубен, унищожен или изобщо несъставен акт за раждане, както и причините поради които той не може да бъде възстановен или съставен от длъжностно лице по гражданско състояние. Съдът следва служебно да извърши първоначална преценка относно редовността и процесуалната допустимост на молбата, както и в течение на развитието на цялото охранително производство – с оглед становищата и твърденията на заинтересованите страни, както и с оглед конкретните факти и доказателства, установени след подаването на молбата. В случаите, когато молителят е роден преди влизането в сила на ЗГР, следва да се имат предвид не само конкретните обстоятелства, установени по делото, а и законодателството, действало към момента, в който е бил съставен, изгубеният или унищожен акта за раждане, респективно, същият е следвало да бъде съставен, но не е бил съставен. Процесуално недопустима е молбата, когато се установи правен спор между молителя и заинтересована страна по чл. 544, ал. 2, т. 1 ГПК относно някой от фактите, които следва да бъдат установени, за да се състави акт за раждане на молителя.