дали решението, за което се иска удостоверение по чл. 53 от Регламента попада в обхвата на чл. 1 на Глава I от този нормативен акт е от значение за изхода на спора, но не са осъществени допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 1, изречение второ от Регламента този нормативен акт не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii). В случая с влязлото в сила решение е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията да заплати на Х. А. Х. 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г., причинени от по-неблагоприятно третиране в затвора. Тоест, касае се за отговорност за вреди, предизвикани от действия на държавен орган при упражняването на държавна власт по поддържане на реда и администриране на местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода. В такива хипотези Регламентът е неприложим съгласно съществуващата практика на Съда на ЕС. В тази практика е прието, че макар някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да бъдат обхванати от приложното поле на Регламент №44/2001/предхождащ Регламент №1215/2012 г./, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт, простираща се отвъд правните норми, приложими към правоотношенията между частни лица/решение от 28 април 2009 година по дело C‑420/07, т. 43 и 44, решение от 23 октомври 2014 година по дело C‑302/2013, т. 31, решение от 11 април 2013 година по дело C‑645/2011, т. 33 и др./. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на въпроса на касатора е в съответствие с практиката по приложението на чл. 1 Глава първа на Регламент №1215/2012 г., поради което не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.