чл. 537, ал. 2 ГПК

За значението на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството (отм.)/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици?

В исковата молба не е посочено въз основа на какво /на какво правно основание/ владението им върху реалната част от имота се е трансформирало в право на собственост върху идеална част от този имот. Не е посочен периода от време, през който ищците твърдят че са владяли частта от имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност на реална част от имот или на ид.ч. от него при осъществявано владение върху съответната реална част.

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

За да се прецени дали произнасянето по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (посредством отменяването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, удостоверяващ придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ) е съответна на предмета на делото – спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота?

От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин?
При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя?

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

Допустимостта на въззивното решение следва да се прецени с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците ... и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки ... и община Козлодуй.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За предмета на доказване и тежестта на доказване по отрицателен установителен иск за собственост когато ищецът твърди, че може да придобие самостоятелни вещни права, само ако отрече правото на собственост на ответника.

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

Съгласно чл. 4 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.) и чл. 3 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) правата за придобиване на място се разпростират върху урегулиран парцел с ограничението, че може да се придобие само един парцел. Уреждащите материята нормативни актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. – възможност за възникване на съсобственост между правоимащите бездомници – от една страна, и общината или Държавата – от друга.

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост към минал момент (кооперирането на земеделска земя към 1955/1956 г.), а отмененият от съда констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот удостоверява придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ, т.е. след 1991 г. Това произнасяне на съда повдига въпроса дали така постановената последица е съответна именно на иска за собственост към миналия момент, който е предмет на делото. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото.

Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите?

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС?

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Относно с начина на манифестиране на намерението за своене при релевиране на придобивна давност от страна на община и чрез кого се осъществява то, както и относно начина на установяването му по отношение представляващия общината.

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа?

Относно необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор.

Подлежат ли на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот; какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове.

При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира?

Дали, за да се приеме за доказано установяването на владение върху наследствен имот от един от наследниците, е необходимо този наследник да докаже, че е демонстрирал намерението си да свои наследствения имот спрямо всички останали наследници или е достатъчно да докаже, че само спрямо част от тях е заявил такова намерение?

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Налице ли е обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на владеещ съсобственик когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си на собственост?

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т.1 на ТР № 2/1991 год. на ОСГК на ВКС?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Допустим ли е установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при липса на правна възможност да бъде проведена процедура за възстановяване на земеделската земя? Допустимо ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се съедини с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт, извършен значително време след обобществяването на земята ?Спешно проведеното производство и постановено решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ без да е променено решението на ОСЗГ достатъчно основание ли за отмяна на нотариалният акт по чл.537, ал.2 ГПК ? По кой процесуален ред следва въззивният съд да разгледа делото ако производството е образувано преди 1.03.2008 г. ? При разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към кой момент се изследва идентичността на имота – към момента на обобществяването на земята или към друг момент ? Може ли да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само въз основа заключението на вещото лице без то да се съпостави с останалите писмени доказателства и картен материал отпреди кооперирането на земята.

Относно касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело.

Относно момента, от който се дължи обезщетение на реституирания собственик за ползване на имота без основание.

При смърт на член кооператор прекратява ли се членственото правоотношение в Ж. и наследява ли се то по правилата на Закона за наследството? При смърт на член кооператор , когато неговите законни наследници са пълнолетни приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЖСК или следва да се използва възможността на чл. 23, ал. 2 ЗЖСК?

В какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му ?

Валиден ли е договор за доброволна делба на наследствени имоти, когато в него е участвало лице, което няма качеството на наследник и към момента на сключването му не притежава права върху тях, респ. придобива ли права това лице върху имота, който по силата на договора му е поставен в дял ?

Може ли съдът да признава право на собственост върху земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, за които има влязъл в сила отказ на поземлената комисия за възстановяването им ?

Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?

Нищожно ли е решението на ПК, ако в него са участвали председател, секретар и четирима други членове, които са част от състава, но е участвал специалист, който не е включен в щатния й състав?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС.

Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт, удостоверяващ сделка?

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Подновяването на ипотеката по партидата на кое лице се вписва ако е имало след учредяването последващи разпореждания, следва ли да се направи вписване по партидата на новия собственик? Законосъобразно ли е вписването на подновяване на ипотека, ако е отбелязано, че подаването на молбата е станало през нощта?

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Възможно ли е пълно и главно доказване с косвени доказателства и може ли съдът да признае право на собственост върху идеална част от имот, когато предмет на делото е искане да се признае собствеността върху целия имот ?

Въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж?

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?

Когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, както и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по картата на възстановената собственост, такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради липса на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което да съответства на правата на лицата, установени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото актът на съда не може да замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. Освен това моментът, към който страните установяват правата си в спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е различен от този по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Въззивното решение е нищожно. То е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат. Този порок не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се. Изразената в разглеждания случай от въззвният съд воля не може да бъде изведена вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. Поради това не може да се направи и извод дали са налице допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки.

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Относно доказателствената сила на издадения в чужбина акт за раждане и на издадения въз основа на него в България акт за раждане относно произхода от бащата.

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

За възможността съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанието на исковата молба, кой е крайният момент, до който може да се направи възражение за погасителна давност и може ли това възражение да се направи за първи път пред въззивната инстанция?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата.
За възможността при оспорване валидността на извършена сделка от ненавършило пълнолетие дете да бъде проверявана правилността на издаденото от съда разрешение за същата сделка.
Опорочава ли извършената разпоредителна сделка неизслушването на навършилото 10 години дете и невземането на становище от органа за защита на детето при издаването на разрешение за разпореждане с имота.
Нищожността на сделката за една част имота, прехвърлена от едно лице, засяга ли и останалата част от имота, прехвърлена от друго лице?

Когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло?

Дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот?

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирани нередовности на исковата молба.

Приложима ли е разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ при липса на доказателства за начина, по който имотът е бил неправомерно отнет от бившия собственик?

Относно недаването на издръжка, поискана от наследниците на дарения в полза на дарителя, е ли морално укорима непризнателност и основание за отмяна на дарението.

За предпоставките за допускане на повторна експертиза и за доказателственото значение заключението на вещото лице.

Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая се касае за кумулативно обективно и субективно съединени искове. Уважаването на първия не е предпоставка за неразглеждане на втория иск, т.е. с постигането на целения правен резултат по първия иск не отпада правният интерес на ищеца от втория иск. Предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен. Не се касае за съединяване на искове при условията на евентуалност, поради което недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Относно вида и характера на недействителността на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети относно кръга на засегнатите лица и кръга на защитените лица, както и процесуалните способи за упражняване правото на сънаследника да иска прогласяване на сделката за недействителна.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Относно служебното задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото.

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Относно въпроса за прекъсване на придобивната давност.

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки,с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки,с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот.

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

Относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на КМЧП и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

Допустимо ли е производството и какви са последиците от разглеждане на иск за делба на имоти, които са индивидуализирани по почин на ищеца според сегашните им граници след предявяване на иска? Представлява ли решението за допускане на делбата разрешаване на спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК в случаите на снабдяване на съделител с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, надхвърлящ правата му в съсобствеността?

Относно допустимите писмени доказателства, с които чужд гражданин може да доказва пред българския съд качеството си на наследник.

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот?

Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица?

Нищожно ли е съдебно решение, поради това, че към датата на създаването му, в него не е изписано името на съдията, който го е постановил и подписал, което отразяване на името е извършено по – късно, обуславящ изхода на делото по иска за прогласяване нищожност на решението на фирмено отделение?
Недопустимо ли е допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл по искане за заличаване на вписано обстоятелство, уважено въз основа на иск за обявяване за нищожно на съдебно решение за вписване?

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 З./отм./ ? Следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането ?

ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Може ли съдът при спор за собственост да извършва отново преценка за наличието на идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот, ако ответникът не противопоставя права към момента на колективизацията?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение?

За необходимо другарство и задълженията на възивната инстанция за конституиране на необходимия другар, не участвал в производството пред първата инстанция.

Дали при уважаване на иск за собственост съдът може да отмени или измени нотариалния акт за сделка, с която имотът е прехвърлен от лице, което не е било негов собственик?

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

Относно гражданско-правните последици на реституционния ЗОСОИ и неговия пар. 1 ПЗР /ДВ, бр.107/1997 г./. с който е допълнена чл. 2, ал. 1 З. от 1992 г. С това ТР се приема че отнетите имущества по ЗКПСННИ се връща екс lеgе и придобитите права не се засягат с постановяване на Решение № 4 от 11.03.1998 г. по к.д № 16/1997 г. на КС.

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

За относимостта на доказателствата и фактите установени с тях.

Относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./.

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Относно преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност е от значение за точното прилагане на процесуалния закон.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.