чл. 537, ал. 2 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е съдът да се десезира и да откаже да разгледа предявен иск, производството по който не е прекратено, т.е. без да има прекратително определение, респ. определение за връщане на исковата молба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За владението върху сънаследствен имот.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите съдът е приложил разпоредбите на чл. 13 СК 1968 /отм./, чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./ и чл. 103 СК 1968 /отм./, с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустима ли е защита на правото на собственост чрез отрицателен установителен иск по отношение на правото по чл. 64 ЗС, предявен от ищец, който твърди, че е собственик на терена, но не и на постройките в него, срещу лице, което неоснователно претендира да е собственик на същите постройки и реално ползва прилежаща част от терена, съответстваща на необходимата по площ и конфигурация за обслужването на суперфициарната собственост площ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното с него решение по съществото на спора за собственост?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

За очевидната неправилност, изразяваща се в това, че при уреждане на имуществените и наследствени правоотношение между съпрузите съдът е приложил разпоредбите на чл. 13 СК 1968 /отм./, чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./ и чл. 103 СК 1968 /отм./, с който за пръв път се въвежда режимът на съпружеската имуществена общност и който не е бил част от обективното право (не е съществувал като нормативен акт) към 1963 г., когато бракът е прекратен със смъртта на съпругата.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За проверка на правилността на въззивното решение предвид факта, че констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, е отменен в частта над 2/8 ид. ч., т. е. за 6/8 ид. ч., а заявените от ищците права са общо 5/8 ид. ч.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустима ли е защита на правото на собственост чрез отрицателен установителен иск по отношение на правото по чл. 64 ЗС, предявен от ищец, който твърди, че е собственик на терена, но не и на постройките в него, срещу лице, което неоснователно претендира да е собственик на същите постройки и реално ползва прилежаща част от терена, съответстваща на необходимата по площ и конфигурация за обслужването на суперфициарната собственост площ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства, възражения и твърдения на страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното с него решение по съществото на спора за собственост?

Първото въззивно решение, с които ревандикационните искове са оставени без разглеждане като недопустими, е влязло в сила, и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие да се произнася отново по тях. В тази част неговото решение е недопустимо. Като не е съобразил това, а е потвърдил решението на първата инстанция в неговата цялост, въззивният съд сам е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези възражения са оставени без разглеждане.

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Относно обективното съединяване на искове.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание по чл.26 ал.2 ЗЮЛНЦ и конкретно относно мястото на провеждането му.

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

За проверка на правилността на въззивното решение предвид факта, че констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, е отменен в частта над 2/8 ид. ч., т. е. за 6/8 ид. ч., а заявените от ищците права са общо 5/8 ид. ч.

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

За значението на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството (отм.)/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици?

В исковата молба не е посочено въз основа на какво /на какво правно основание/ владението им върху реалната част от имота се е трансформирало в право на собственост върху идеална част от този имот. Не е посочен периода от време, през който ищците твърдят че са владяли частта от имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност на реална част от имот или на ид.ч. от него при осъществявано владение върху съответната реална част.

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

За да се прецени дали произнасянето по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (посредством отменяването на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, удостоверяващ придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ) е съответна на предмета на делото – спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

За преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост.

От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин?
При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя?

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

С цел преценка процесуалната допустимост на въззивното решение, в което липсват изводи, касаещи посоченото от ищците главно придобивно основание – договор за дарение и наследствено правоприемство, а са формирани изводи само от отношение на наведеното с оглед отговора на исковата молба евентуално придобивно основание – придобивна давност.

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

Допустимостта на въззивното решение следва да се прецени с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците ... и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки ... и община Козлодуй.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За предмета на доказване и тежестта на доказване по отрицателен установителен иск за собственост когато ищецът твърди, че може да придобие самостоятелни вещни права, само ако отрече правото на собственост на ответника.

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани?

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

Съгласно чл. 4 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.) и чл. 3 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) правата за придобиване на място се разпростират върху урегулиран парцел с ограничението, че може да се придобие само един парцел. Уреждащите материята нормативни актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. – възможност за възникване на съсобственост между правоимащите бездомници – от една страна, и общината или Държавата – от друга.

За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск.
За съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост към минал момент (кооперирането на земеделска земя към 1955/1956 г.), а отмененият от съда констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот удостоверява придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ, т.е. след 1991 г. Това произнасяне на съда повдига въпроса дали така постановената последица е съответна именно на иска за собственост към миналия момент, който е предмет на делото. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото.

Поради несъобразяване на въззивния съд с практиката на ВКС за задължението му като съд по същество да обсъди доводите във въззивната жалба и относимите към тях доказателства като е констатирано, че липсва произнасяне на въззивния съд по довода за приложението на чл. 72 ЗН.

Възможността, предвидена в чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила решение, е способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните относно вложения в него смисъл и за изпълнение на неговите правни последици. На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат всички съдебни решения – установителни, осъдителни и конститутивни. Нормата на чл.251,ал.2 ГПК поставя допълнително изискване – те да не са изпълнени, Съгласно тази изрична разпоредба тълкуване на решение, което е изпълнено, не може да се иска. Следователно изпълнението на съдебно решение изключва правния интерес на страната да иска тълкуване на решението, защото се предполага, че след като е било изпълнено, волята на съда не е била неясна.

Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите?

Щом давностният срок е изтекъл по време на брака, правото на собственост се придобива от двамата съпрузи и имотът става съпружеска имуществена общност, т.е. в тази хипотеза двамата съпрузи не се третират като самостоятелни и отделни владелци, а се счита, че те упражняват една обща фактическа власт, откъдето следва, че срокът тече и за двамата, независимо дали владението е започнало от двамата съпрузи през време не брака, или единият от съпрузите е започнал да владее сам отпреди сключването на брака. При това положение и предвидените в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и прекъсване на давността ще имат действие и за двамата.

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L (чл. 542 ГПК - чл. 548 ГПК) от ГПК, с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда?

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл. 109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия /съсобствения/ имот на основание чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС?

От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин?
При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, ако ответникът с процесуалното си поведение оспорва иска и претендира да е носител на отричаните от ищеца права и ако ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от внасяне на яснота и безспорност в отношенията между страните, че ответникът не е съсобственик на имота, наред с ищеца?

Обжалваното решение е постановено при явно тежко нарушение на закона – чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 129, ал. 4 ГПК.

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск.
За съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

Защитната функция на чл. 76 ЗН е от значение само относно разпореждането с частта на наследника прехвърлител, която в случая от изложените в исковата молба и допълнителните такива обстоятелства не е обоснована с интересите на ищците, наследници. Защото, ако наследникът отчужди отделен наследствен имот, той засяга частите на другите сънаследници от същия имот, които не са негови. Поради това разпореждането с тези чужди части ще бъде недействително като разпореждане с чужд имот и без приложението на чл. 76 ЗН.

Може ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

В хипотеза, при която по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие правото на собственост върху терена по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ?

Когато към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ в одържавен по реда и на основание ЗОЕГПНС терен има изградени сгради, разрешени като временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, съставляват ли същите пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ?

Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.

За обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Дали правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение по реда на ЗОЗ са като при публична продан и по-конкретно, дали за заварените ипотеки се прилага чл. 175, ал. 1 ЗЗД?

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Относно необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор.

Подлежат ли на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот; какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове.

При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира?

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Съгласно нормата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу него, освен ако не се касае за парично вземане, произтичащо от трудов спор или когато за съвместно разглеждане е приет по делото предявен от длъжника насрещен иск или е направено възражение за прихващане. Възможността за по-нататъшно развитие на делото е обусловена от нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за тези вземания, като запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е предпоставено от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Постановеното решение по завареното производство в този случай ще има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността, съобразно чл. 637, ал. 4 ТЗ, както решението по чл. 694 ТЗ. Когато срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се прекратява, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл. 693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се явява лишено от предмет.

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Дали завещанието, което има за предмет цялото недвижимо имущество, в това число и земеделски земи, следва да се приеме за универсално или за частно, ако няма данни към момента на смъртта си завещателят да е притежавал и друго имущество ?

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно възможността за придобиване право на собственост върху обект, който е незаконно построен.

Дали след като е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и е влязъл в сила ПНИ е налице годен обект, който може да бъде обект на своене по смисъла на чл.79 ЗС? Относно въпрос за идентичността на заявения за възстановяване от ищците имот с процесния.

Дали в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ извлеченията от емлячните регистри са годно и достатъчно доказателство за установяване на собствеността върху земеделските земи?

Допустим ли е установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при липса на правна възможност да бъде проведена процедура за възстановяване на земеделската земя? Допустимо ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се съедини с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт, извършен значително време след обобществяването на земята ?Спешно проведеното производство и постановено решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ без да е променено решението на ОСЗГ достатъчно основание ли за отмяна на нотариалният акт по чл.537, ал.2 ГПК ? По кой процесуален ред следва въззивният съд да разгледа делото ако производството е образувано преди 1.03.2008 г. ? При разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към кой момент се изследва идентичността на имота – към момента на обобществяването на земята или към друг момент ? Може ли да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само въз основа заключението на вещото лице без то да се съпостави с останалите писмени доказателства и картен материал отпреди кооперирането на земята.

Налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на присъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск?

Настъпила ли е преклузия и поради това недопустимо ли е искане за допускане на допълнителна експертиза, направено в последното по делото заседание пред районния съд, когато същото е провокирано и произтича от прието в заседанието заключение на основна експертиза? В този случай налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и какви са задълженията на въззивния съд?

Дали за да се приеме, че преобразувано по реда на чл. 17а ЗППДОбП дружество е придобило собствеността върху недвижим имот, следва по делото да е доказано, че имотът е бил заприходен в баланса на търговското дружество преди преобразуването му ? Дали включването на недвижим имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в имуществото на еднолично търговско дружество с държавно имущество, което е приватизирано по реда на ЗППДОбП, само по себе си представлява мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не позволява да се възстанови собствеността, дори когато имотът не е застроен ?

В какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му ?

Относно основанията за прекъсване на придобивната давност.

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт, удостоверяващ сделка?

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

За допустимостта на въззивното решение при направен от част от ищците отказ от иска.

Подновяването на ипотеката по партидата на кое лице се вписва ако е имало след учредяването последващи разпореждания, следва ли да се направи вписване по партидата на новия собственик? Законосъобразно ли е вписването на подновяване на ипотека, ако е отбелязано, че подаването на молбата е станало през нощта?

Обуславя ли, с оглед разпоредбата на чл. 341 ГПК, нередовност на исковата молба за делба на земеделски имоти непредставянето на скиците към решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, съставляващи неразделна част от тях и длъжен ли е в този случай съдът да даде указания на ищеца да представи тези доказателства?

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?
Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?
Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?

Дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот?

Относно доказателствената тежест при оспорване на автентичността на завещание,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 60 от 23.04.13г.по гр.дело № 693/12г.на II г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирани нередовности на исковата молба.

Приложима ли е разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ при липса на доказателства за начина, по който имотът е бил неправомерно отнет от бившия собственик?

Дали забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася за установяване с гласни доказателства на факта на написване на едно саморъчно завещание от означеното в него лице, както и по въпроса как следва да процедира въззивният съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуален иск, се е сбъднало пред него?

Mоже ли преди влизане в сила на плана за новообразуваните имоти да тече придобивна давност върху земеделски имот, признат за възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, постановено след изменението на ЗСПЗЗ / ДВ бр.68/ 1999 г., ако няма издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и ако преди приемане на плана за новообразуваните имоти този имот е бил предмет на разпоредителна сделка от лицата, на които е признато правото на възстановяване?

За предпоставките за допускане на повторна експертиза и за доказателственото значение заключението на вещото лице.

За приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ в сегашната му редакция, приета с изменение на ППЗСПЗЗ – ДВ бр. 122/ 97 г., при разрешаване на конкуренция на права между собствениците на земеделския имот преди замяната, извършена от Т.- комисия, и приобретателите по тази замяна, когато решението за възстановяване на собствеността на бившите собственици е постановено преди изменението на закона.

Относно вида и характера на недействителността на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети относно кръга на засегнатите лица и кръга на защитените лица, както и процесуалните способи за упражняване правото на сънаследника да иска прогласяване на сделката за недействителна.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност. Не може да бъде приложена аналогията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие, както изрично е приел Върховният касационен съд с т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК. Съдилищата правилно са преценили неприложимостта на критериите за нищожност на договорите, въведени от общия граждански закон към решенията на ОС, но неправилно са счели, че тази неприложимост касае основателността на исковете и няма отношение към тяхната допустимост.

При липса на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл. 76 ЗН от страна на настоящия касатор срещу двете страни по сделката, правилно е прието, че правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирано. Сделката спрямо него е действителна и е породила своите правни последици.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки,с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки,с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот.

Относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на КМЧП и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

Допустимо ли е производството и какви са последиците от разглеждане на иск за делба на имоти, които са индивидуализирани по почин на ищеца според сегашните им граници след предявяване на иска? Представлява ли решението за допускане на делбата разрешаване на спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК в случаите на снабдяване на съделител с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, надхвърлящ правата му в съсобствеността?

Досежно предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот?

Въззивното решение в посочената част е недопустимо като постановено извън заявената претенция и следва да бъде обезсилено. По начало при уважаването на предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 537, ал. 2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прилагането на законовата последица по чл. 537, ал. 2 ГПК за целия имот по нотариален акт № 184/2008г. с оглед крайния резултат – уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за претендираните имоти по този нотариален акт, не съответства на признатите на ищеца права.Това също води до недопустимост на решението в тази част.

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. В конкретния случай, ищецът е изложил обстоятелства за нищожност на регистърното решение на съда, с което са вписани в търговския регистър определени обстоятелства, или по своето същество, обосноваването на порока е мотивирано с действия на регистърния съд и постановяването на охранителен съдебен акт, извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е правният интерес на ищеца за провеждане на този установителен иск с оглед последващото му действие по отношение на охранителното производство, както и правни съображения за приложимост спрямо конкретното вписване с решението на СГС в търговския регистър, на нормите на влезлия в сила към този момент Закон за търговския регистър, а не на ГПК /отм./

За възможността да бъде оспорвано разрешението на районния съд по чл. 23 СК 1985 /отм./

ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Относно приложението на чл. 45 ППЗСПЗЗ, ал. 3, ал.5, т. 1 и ал. 6; чл. 45а ППЗСПЗЗ; чл. 48 ППЗСПЗЗ, чл. 48а ППЗСПЗЗ, както и на чл. 24 ЗСПЗЗ и пар. 11, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, касаещи разпоредителните правомощия на ликвидационните съвети да извършват продажба на парцелирани с одобрен парцеларен план терени на бивши стопански дворове до изменението на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр.122 от 19.12.1997 год./; правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации; обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Дали в доклада по чл.146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания ?

Дали в доклада по чл.146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания ?

С оглед нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ тече ли придобивна давност до постановяване на решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и издадено въз основа на него решение по чл.14, ал. 7а от ЗСПЗЗ в полза на третите лица-преобредатели ?

За необходимо другарство и задълженията на възивната инстанция за конституиране на необходимия другар, не участвал в производството пред първата инстанция.

Дали при уважаване на иск за собственост съдът може да отмени или измени нотариалния акт за сделка, с която имотът е прехвърлен от лице, което не е било негов собственик?

Относно предметния обхват на решението при предявен иск за ревандикация от съсобственик срещу съсобственик, до възможността да се придобие идеална част от недвижим имот. Налице ли е необходимо другарство от страна на съсобствениците при иск за ревандикация от един съсобственик срещу друг и съществува ли правна възможност да се придобие право на собственост без да е учредено право на строеж върху сградите, изградени в съсобствено място?

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

Относно възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ , а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ.

Относно намерението за упражняване на фактическата власт в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, предвид презумпцията на чл. 69 ЗС.

Дали извършеното вписване на искова молба без да е представен нейния оригинал , без да са платени предварително държавните такси, без разпореждане на Председателя на съответния съд и на самия съдия по вписванията , както и вписване , което не е извършено по искане на правоимащо лице, попада в хипотезата на чл. 88 ЗКИР, чл. 90 ЗКИР и подлежи на заличаване?

Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на посочените процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа от допускане на доказателства с доклада по делото- чл. 146 ГПК и по приложение на разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради липсва съдебна практика, тъй като самите текстове на ГПК са нови институти за въззивната инстанция , налагат тълкуване от касационния съд поради необходимостта за правилното, еднакво и законосъобразно приложение на новите разпоредби на ГПК.

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

За надлежно предявяване на иска за предаване на владението на реална част от недвижим имот във връзка с неговото индивидуализиране.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

При спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предмет на делото са имотите, посочени в исковата молба и съдът следва да установи, чия собственост са били тези имоти към момента на обобществяването им. Идентичността на тези имоти с други - претендирани от ответниците, е извън предмета на делото. Когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него, с това те признават правото му и следва да докажат своето придобиване.

1. По отношение действието на решенията на общинските поземлени комисии конститутивни или декларативни са те, респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието на права, възстановени по силата на закона.
2. По прилагането на чл. 14, ал. 4 от ЗСП33 относно момента, в който може да се оспорва принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред.
3. Задължително ли е участието на всички наследници в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато се касае до наследствена земи или искова молба, подадена от един от наследниците, ползува и останалите.

Какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./?