дали е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1, изр.4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК - поради вероятна недопустимост на съдебното решение. Макар такъв довод да не се съдържа в касационната жалба, съобразно цитираното ТР ВКС е длъжен да извърши служебно проверка за валидността и допустимостта на атакуваното решение. В конкретния случай, по отношение произнасянето за имот №032096 (лозе) се констатира, че въззивният съд е разгледал иск, с какъвто не е сезиран – за делба на идеални части от имота, при положение, че с исковата молба е заявена претенция за делба на целия имот. Това, наред с отрицателното становище на настоящия състав по въпроса дали е допустимо да се допуска извършването на делба на идеални части от недвижим имот (останалите 436/1400 ид. ч.), мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която се е произнесъл по отношение делбата на имот №032096 и обусловената от това претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.