– „ Налице ли е правна възможност и допустим ли е иск предявен от лице извън кръга на дружеството да се позове на нищожност на взетото решение от едноличния собственик на капитала2/ „ Допустим ли е установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване съществуване на правоотношение с източник договор за управление между страните, в случай че спорните права на ищеца биха могли да бъдат защитени с осъдителен иск, но такъв не е предявен в производството по иска по чл. 124 ГПК.“, 3/ „Доколкото разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК повелява, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това и когато твърди, че са нарушени негови права и законни интереси, достатъчно ли е за недопустимост на иска, ищецът да твърди, че цели защита чрез установителен иск свързана с наличието на спор“, 4/ „ Допустимо ли е вписване, постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице и кое лице има право да предяви иск с твърдения за недопустимост / нищожност на това вписване „ и 5/ „ Нищожно ли е по смисъла на чл. 29 ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговския регистър, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 ГПК“. Страната буквално е възпроизвела оплакванията си от частната касационна жалба, определяйки ги като неправилност на изводите на състава. Посочени, като относими към това разбиране са и няколко съдебни акта на ВКС. Страната е посочила и това, че релевира няколко основания за неправилност на акта, като е посочила в тази връзка, че била налице и очевидна неправилност на същия. Разгледала е разбирането си за основанието „ очевидна неправилност“ и е направила кратки оплаквания за допуснати процесуални нарушения от състава, изразени в ограничено правото на защита, равенство на страните в процеса и достъпа до справедлив и безпристрастен съд. Други доводи не са развити.