е формирал решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение и даденото в това определение разрешение на въпроса противоречи на приетото в задължителната практика на ВКС: В обжалваното определение е прието, че правилно съдията по вписванията е отказал за впише обстоятелството /прекратяване на договор за аренда в земеделието за срок от 10 години въз основа на изходящо от арендодателя изявление за разваляне/, тъй като този договор подлежал на разваляне по съдебен ред. В актуалната задължителна практика на ВКС /посоченото от касаторката определение №722/24.10.2013 г. по ч. т. д.№3067/2013 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., както и определение №257 от 13.05.2015 г. по ч. т. д.№67/2015 г. на ВКС, ТК, Първо т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ е прието обратното: че договор за аренда в земеделието за срок от 10 години може да бъде развален извънсъдебно по аргумент за противното от чл. 28, ал. 2 Закона за арендата в земеделието и че съдията по вписванията няма право да откаже вписване на прекратяването на такъв договор по горепосочения извънсъдебен ред.