– „при обжалване действия на съдебния изпълнител за предаване владението на гаражи и събаряне на преградните стени с цел да се възстанови складовото помещение коя хипотеза е приложима – на чл. 526 ГПК и сл. /глава 48/ или хипотезата на чл. 524 ГПК и сл. /глава 47 ГПК/ при положение, че законодателят не е визирал изрично защита срещу този вид действия на съдебния изпълнител” и „може ли съдебния изпълнител да изпълни определени действия – събаряне на гаражи и привеждане в предишно състояние – в складово помещение, без да се засегнат правните интереси на лице, което е добросъвестен владелец и владее имота повече от пет години, като го е придобил преди образуване на исковото производство, по което е издаден изпълнителния лист и не е страна и обосновката към тях по същество се свеждат до въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл. 109 ЗС да възстановят магазин №3в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение. Въпросът е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на иска, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.