касае задължението на въззивния съд да извърши проверка за валидност на обжалваното определение, дори и когато жалбоподателят не е посочил в какво се състои неговото оплакване. В настоящия случай въззивният съд е констатирал процесуалните действия на първоинстанционния съд, които са довели до постановяване на обжалваното определение и въз основа на тях е заключил, че определението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на обжалвания акт. Освен това, решаващия съд е приел за ясна предявената искова молба, като е определил, че искането на ищеца не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 80 ЗЗД. При това фактическо положение, въззивният е упражнил в пълен обем своите правомощия спрямо обжалвания акт, поради което не е налице противоречие с цитираната практика и допускането по този въпрос не би допринесло за приложението на закона и развитието на правото / тълкувателно решение №6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. №6/2017 г., ОСГТК на ВКС и т. 5 от тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г., ОСГТК/.