„1. За ищеца „Банка ДСК“ ЕАД налице ли е правен интерес да заведе настоящия осъдителен иск за процесното вземане, след като въз основа на договор за особен залог от 19.09.2013 г., който обезпечава това процесно вземане, на 19.07.2016 г. банката е вписала заявление за започване на изпълнение въз основа на този договор при ЧСИ Л. Т. с район на действие Окръжен съд - Добрич и е образувано изп. д. №194/2017 г., което е висящо и към настоящи момент между същите страни и на същото основание, което се развива по процедурата на чл. 521 ГПК; 2. Следва ли ищецът „Банка ДСК“ ЕАД при хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, да е уведомил длъжника ЕТ „СИМЕТ - С. Т.“ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3. Следва ли на длъжника да се начислява санкционираща лихва (представляваща по естеството си неустойка за забава) при липсата на погасителен план към договора за кредит“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано с доводи, идентични с доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, а по втория въпрос - с доводи за неправилност на решението и с твърдения, че същото противоречи на задължителната практика в Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с третия въпрос са развити само оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд относно предпоставките за начисляване на санкционна лихва, без да се сочат основания по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.