„1. Следва ли като новосъздадено и нововъзникнало писмено доказателство по делото, образувано по жалба срещу решение, с което е уважен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да бъде допуснато като доказателство пред въззивната инстанция предварителен договор, който съдържа информация, че длъжникът по изпълнителното дело - едноличен собственик на страната в процеса /ответник и въззивник/ ще придобие средства, чрез които да погаси задължението си към взискателя - ищец по иска по чл. 517, ал. 4 ГПК?; 2. Длъжен ли е съдът във всеки един момент от висящност на производството да приканва и да съдейства на страните към уреждане на спора по споразумение, включително и да им даде възможност за осъществяване на сделки, чрез които ще се спомогне уреждането на спора, включително и чрез отлагане на делото за разглеждане в следващо съдебно заседание?; 3. Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за задължение на едноличния собственик на дружеството - ответник по делото, да отчита обстоятелството, че дъщерното дружество не извършва дейност през последните няколко години, не разполага със собствено имущество и не може да изпълни задължението на едноличния си собственик към ищеца - взискател? Явната невъзможност за удовлетворяване на вземането на взискателя - ищец поради невъзможност за формиране на ликвидационен дял като положителна величина, следва ли да бъде квалифицирана като злоупотреба с процесуалното право за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК?“ Касационният жалбоподател поддържа, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС - решение №106 от 03.12.2020 г. по гр. д. №927/2020 г., II г. о., решение №314 от 07.03.2017 г. по гр. д. №2499/2016г., IV г. о. Останалите въпроси поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че по същите не е формирана практика на ВКС. По отношение на въпросите по т. 4 от изложението се излагат доводи, че ответното дружество няма имущество, поради което чрез иска по чл. 517, ал. 4 ГПК взискателят злоупотребява с предоставените му от закона права, тъй като няма да бъде удовлетворен, но ще предизвика правна промяна. Касаторът сочи, че сходна хипотеза е била предмет на разглеждане в решение №149/22.02.2016 г. по т. д. №1747/2014 г. на ВКС, II т. о. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт.