- Разпоредбата на чл. 503 ГПК е включена в уредбата за изпълнение на парични вземания – дял втори от изпълнителното производство и предполага започнало изпълнение. Съгласно чл. 435 – 439 ГПК защитата срещу изпълнението от страна на длъжника може да се реализира чрез обжалване на определени действия на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2 ГПК или чрез иск за оспорване на изпълняваното вземане – чл. 439 ГПК. Разпоредбата на чл. 503, ал. 3 ГПК предоставя същите процесуални възможности за защита и на съпруга-недлъжник. Тези процесуални възможности са различни от възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и искането за спиране на допуснато незабавно изпълнение по чл. 420 ГПК. Възражението по чл. 414 ГПК и искането по чл. 420 ГПК за спиране на допуснато незабавно изпълнение, с които права разполага длъжникът, се отнасят за един начален етап на изпълнителното производство, когато самото реално изпълнение още не е започнало, заинтересовани страни на този етап са само заявителят /взискател/ и длъжникът и единствено той е легитимиран да се брани срещу заповедта за изпълнение. На този етап съпругът-недлъжник не е участник в спорното правоотношение по издаване на заповедта за изпълнение и не е легитимиран да я оспорва. Неговият правен интерес за оспорване на принудителното изпълнение възниква когато има опасност от засягане на имуществените му права, чрез изпълнение върху вещи в съпружеска общност и с оглед на този му интерес, законът – чл. 503, ал. 3 ГПК, е предвидил възможност за защита срещу започналото реално изпълнение. По изложените съображения касационният съд приема, че разпоредбата на чл. 503, ал. 3 ГПК не предвижда за съпруга-недлъжник право да подава възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение и да прави искане за спиране на допуснатото незабавно изпълнение по чл. 420 ГПК.