/цитирана в изложението/ съдебна практика на СРС и СГС, като липсва произнасяне на Върховен касационен съд. Сочи се, че съобразяването на съдебната практика по въпроса води до извода, че ако адвокатското дружество е с прекратена правосубектност към момента на изплащане на гарантирания размер на влога, всеки негов клиент с установена собственост на средства по клиентските сметки, съгласно водените партиди по чл. 39, ал. 4 ЗАдв, щеше да получи именно съответен на неговата част гарантиран депозит. От друга страна, доколкото титуляр на клиентската сметка е адвокатското дружество, а клиентите на адвокатското дружество са повече от един, при определяне на гарантирания влог следва да се вземе предвид частта на всеки от тях, както се предвижда при съвместния влог. За дружеството съществува задължението по чл. 39 ЗАдв да разпредели получените средства по партиди на клиентите. Отчетността е насочена към клиентите и те биха могли да релевират претенции към адвокатското дружество при неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 4 ЗАдв. При изложеното се поддържа, че въпросът е обуславящ изхода на делото и е от значение за прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото ще спомогне за развитие на съдебната практика във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 39 Закона за адвокатурата.