Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 499 ГПК

Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

чл. 499 ГПК

Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

Длъжен ли е съдебният изпълнител след датата на описа на имота, за който се е уверил по реда на чл. 483 ГПК, че към деня на налагане на възбраната е бил собственост на длъжника, да извършва последваща проверка на собствеността? Длъжен ли е съдебният изпълнител са спре/прекрати изпълнението върху недвижим имот, за който след надлежна проверка по чл. 483 ГПК е извършил опис и е насрочил публична продан, ако непосредствено преди проданта бъде вписана искова молба по спор за собственост? Следва ли при вписана след възбраната искова молба с която се оспорва собствеността, съдебният изпълнител да извърши допълнителна проверка или да предприеме други действия за уточняване собствеността? Ако след извършена публична продан на недвижим имот съдебният изпълнител бъде уведомен за възникнал спор относно правото на собственост на длъжника, как следва да се разпореди със сумата, получена от проданта и при какви обстоятелства има право да я задължи по сметката си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ „Налице ли е виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обосновава отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, при осъществяване на принудителното изпълнение с извършена публична продан на идеална част на длъжника (по-голяма от действителната) от съсобствен недвижим имот с купувач друг съсобственик, в случай, че съсобствениците и длъжника, надлежно уведомени за предприемане на принудителното изпълнение на 1/3 ид. ч., вместо за действителната 1/4 ид. ч., не са представили доказателства установяващи действителните квоти (въпреки наличие на такива в държане на съсобствениците) и не са възразили по квотите от съсобствеността, нито при налагането на възбраната, нито при извършването на описа (на който са присъствали съсобствениците като владеещи вещта, същите ищец и ответник по главния установителен иск), нито при извършване на публичната продан, на която е участвал като купувач съсобственик (ищец по обратния иск), нито при придобиването на имота, вследствие на което 1/3 ид. ч. от вещта е придобита от него с постановлението за възлагане, понесените вреди последица ли са от бездействието на съсобствениците, или са от действията на съдебния изпълнител по осъществения изпълнителен способ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №372/29.03.2013 г. по гр. д. №127/2012 г. на III г. о., решение №207 от 11.04.2019 г. по гр. д. №3201/2017 г. на IV г. о., както и решение №132/23.07.2020 г. по гр. д. №3781/2019 г. на IV г. о.; 2/ „Налице ли са предпоставките, в т. ч. виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител и причинна връзка с реално настъпилата вреда, които да обосновават отговорността му по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато от доказателствата по изпълнителното дело, включително тези, които съдебният изпълнител е бил длъжен да събере при изпълнение на задължението си по чл. 483 ГПК за притежаваните от длъжника идеални части от процесния имот, респ. за предмета на публичната продан, не могат да се установят други данни, обосноваващи различни от установените от ЧСИ квоти от съсобствеността – съответно за длъжника от 1/3 ид. ч., а такива данни се извличат от настоящото гражданско производство, в което е представено писменото доказателство, държащо се от съсобствениците (ищец и ответник по главния иск), установяващо действителния размер на квотите от съсобствеността?“; 3/ „В този случай, при изричното замълчаване, бездействие и непротивопоставяне на съсобствениците (ищец и ответник по главния иск), уведомени за принудителното изпълнение на вещта по квотите от съсобствеността, и при осъществено от тях нарушение на задължението им по чл. 3 ГПК като участници в изпълнителното производство да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, следва ли при преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на частния съдебен изпълнител съда да съобрази злоупотребата с права от съсобствениците (един от които е ищецът по настоящия обратен иск) и в този случай обосновава ли се отговорността на ЧСИ по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 ЗЗД?“. По така повдигнатите въпроси се обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдение, че отговорът на тях ще допринесе за разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. При допускане до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК на всички възражения на ответника /взискател/, който не е бил привлечен като страна и не е взел участие в производството, въз основа на което купувачът на публична продан е бил съдебно отстранен от вещта /в това число възражение по чл. 191, ал. 2 ЗЗД и чл. 192, ал. 2 ЗЗД/ и ако взискателят докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, както и че купувачът е бил недобросъвестен, то взискателят ще се експулсира /явно се има предвид екскулпира/ ли от отговорността при съдебно отстранение – ще бъде ли ограничена отговорността му единствено до връщане на разпределената в негова полза цена на отстранения купувач, без да дължи лихви и разноски или при всички случаи, вкл. при уважаване на възраженията, ще дължи и мораторна лихва върху получената сума, освен връщане на цената?; 2. При допуснато до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК възражение по чл. 192, ал. 2 ЗЗД и при установена в хода на производството недобросъвестност на купувача на публична продан, взискателят дължи ли на купувача обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД и от кой момент или отговорността му е ограничена единствено до връщане на съдебно отстранения купувач на разпределената в негова полза част от платената цена? Добросъвестността на купувача има ли правно значение за отговорността на взискателя за лихвите и разноските за участието на купувача в проданта?“ Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

При какви предпоставки и на какво правно основание може да бъде ангажирана отговорността на привиден (мним) кредитор за вредите, причинени на длъжника по изпълнителното производство от предприето материално незаконосъобразно принудително изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и сл., когато съдът в исковото производство е установил, че материалното право (вземането) по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение не съществува, поради което изпълнителното производство е било прекратено и трябва ли ищецът да установи недобросъвестно (с намерение да се вреди) упражняване на процесуални права от страна на взискателя по материално незаконосъобразното принудително изпълнение по предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от това принудително изпълнение на длъжника по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК?
От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК или не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

„че преведената на взискателя сума, получена от ЧСИ след извършена от него публична продан при драстично нарушение на разпоредбата на чл. 483 ГПК, не се е следвала на този взискател“, „че неправомерното действие на ЧСИ не е причинило вреда в патримониума на ищцата, „че не следва длъжникът осъзнато да допусне за негов дълг да бъде продаден чужд имот“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право