1. „Налице ли са предпоставки за отвод на двата съдебни състава 1 - 25 на СГС и 1 - ви състав на САС по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК при положение, че съдиите са взели участие по други предходни дела, по които са се произнесли по аналогичен съдебен спор, произтичащ от един и същ правопораждащ факт – злоупотреба с право по чл. 3 ГПК с нередовен частен документ, признат за „редовен” извън закона, с което процесуално бездействие и нарушение на императивни правни норми са събудили основателни съмнения в касаторката за евентуална пристрастност?“; 2. „Допустимо ли е прекратяване на исковото производство по гр. д. №3124/2021 г., потвърдено и от въззивният съд с аргумент за нередовност на исковата молба от 2019 г. при положение, че определения съдия/докладчик по делото не е участвал и не е предприел действие за даване на указания към ищеца относно отстраняване на нередовности по исковата молба, респективно нелегитимен съдия е взел участие с даване на указания към ищеца, без да е определен по надлежния ред, за които нарушения въззивният съд е пропуснал да установи съдебен контрол?“; и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за легитимността на ответника в процеса съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК и в този смисъл постановеното от него определение не следва ли да се тълкува като недопустим акт, постановен срещу ответница, загубила своята процесуална правоспособност?“. Сочи, че по втория въпрос е налице противоречие с решение №208/28.11.2013 г. по т. д. №3704/2011 г. на ВКС, I т. о., по третия въпрос е налице противоречие с определение №102 от 18.06.2019 г. по гр. д.№519/2019 г. на ВКС, I г. о., решение №166/28.03.2011 г. по гр. д. №306/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №16/21.02.2014 г. по гр. д. №4682/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение №48/28.03.2014 г. по гр. д. №14/2012 г. на ВКС, II г. о.