не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Във връзка с първите три въпроса следва да се посочи, че по приложението на чл. 73, ал. 2 и ал. 3 СК от 1985г. /отм./ е налице съдебна практика на ВКС (решение по гр. дело №42/2011г., решение по гр. дело №3050/2014г. и двете на IV ГО, включително цитираното от касаторката решение по гр. д.№1764/2008г. на I ГО) според която сделките на разпореждане с недвижими имоти от ненавършили пълнолетие са подчинени на особен режим: едни сделки - дарение, отказ от права и даване на заем са забранени, а други могат да се извършат с предварително разрешение на районния съд. За да разреши сключването на сделката, районният съдия в охранително производство извършва преценка за наличието на нужда или очевидна полза за непълнолетния от разпореждането, като последващ контрол на тази преценка не е предвиден, ако актът е благоприятен за страните. При наличие на разрешение за продажба, в производството по оспорване на сделката, сключена въз основа на разрешението, съдът не проверява пороците на охранителния акт по чл. 73, ал. 2 СК /отм./-дали е нарушена процедурата по неговото издаване (спазена ли е местната компетентност, участвал ли е представител на съответната ДСП). Когато такива актове са влезли в сила, същите формират правните последици, които законът свързва с издаването им. В обобщение е прието, че при оспорване действителността на разрешената сделка е без правно значение, дали са били налице предпоставките за издаване на разрешението и нарушена ли е процедурата по издаването му. За действителността на подчинените на разрешителен режим сделки, правно значение има наличието или отсъствието на разрешение. Въззивното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, поради което по първите три въпроса не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.