–„ Следва ли при спор относно действителната воля на страните и изясняване на съдържанието на сключен между тях договор, съдът да тълкува същия съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността- какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните, с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те, систематичното място на всяка от уговорките и обстоятелствата при които са направени, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението и условията при които е сключено.“, както и свързаните с него въпроси по тълкуване уговорките между страните- във връзка с начина на погасяване на задълженията и приложението на чл. 76 ЗЗД. За релевантен е установен и въпросът: „ При действието на чл. 493, ал. 1, т. 1 ГПК, в редакцията преди доп. с ДВ, бр. 86/2017г., наддавачът – взискател, който не е изпълнил задълженията си по чл. 495 ГПК, губи ли част от вземането си в размер на един задатък.“