1. Регламентира ли чл. 496, ал. 3 ГПК по изчерпателен начин всички релевантни основания за недействителност на публичната продан, а именно – обжалване и иск, основан на стриктните основания „нарушаване на чл. 490 ГПК“ и „невнасяне на цената?; 2. Възможно ли е възлагателното постановление да е недействително (нищожно) на правно основание, различно от изброените в чл. 496, ал. 3 ГПК, и какъв е процесуалният ред за релевирането на тази нищожност? и 3. Съществува ли процесуален ред (и какъв е той) за атакуването на публична продан на други основания за нищожност на юридическите актове (различни от изброените в чл. 496, ал. 3 ГПК) и в частност – липса на индивидуализация на продавания имот, липса на компетентност на съдебния изпълнител, незаконен или невъзможен предмет (например реална част от неподеляем имот или вещ извън гражданския оборот)?, които според частния касатор са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.