1. императивна или диспозитивна е нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН при сключване на договор за доброволна делба, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 от т. решение №3/2013 г. ОСГК на ВКС, решение №172/003.2010 г. по гр. дело №62/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, решение №56/08.04.2011 г. по в. гр. дело №74/2011 г. на ВнАС, определение №1332/12.12.2011 г. по гр. дело №1035/2011 г. на ВКС, III г. о., 2 счита ли се, че с извършеното заплащане на суми за уравнение на дяловете страните по договора са определили напълно относително неопределената в договора престация, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. може ли съдът служебно да променя предмета на иска, като разглежда пороци на сделката по незаявени основания, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на ВКС, постановени по чл. 290, по реда на ГПК/отм./, определение №252/14.02.1011 г. по гр. дело №414/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение на Окръжен съд [населено място] по гр. дело №46/2013 г., постановено при първото въззивно обжалване по настоящото дело, 4. как следва да се отстрани липсата на съответствие между волята на нотариуса да завери подписа на една от страните по договор за делба и изразяването на тази воля в надписа върху документа, 5. счита ли се, че липсва съгласие от страна по договор, за чиято валидност е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите, в случаите в които лицето е подписало документа, нотариусът не е изписал името на страната върху документа/в щемпела/, но е вписал лицето като участник в нотариалното производство и като страна по договора във водените от него Общ регистър и Азбучен регистър? И каква в този случай е доказателствената сила на водените от нотариуса регистри съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК/отм./ съответно чл. 590, ал. 2 ГПК – последните два въпроса според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.