– „ Записът на заповед представляващ обезпечение на определен договор / на първия договор/ може ли да се приеме за валидно обезпечение по новия договор – новирания договор, подписан с различни с първия договор условия”. Заявено е, че отговорът на този въпрос бил положителен, като е допълнено, че отговорите дадени от ВКС, с т. 4б на ТР ОСГТК №******г. „не касаели случаите, посочени в касационната жалба, а „ само тези заповеди по чл. 417, т. 2 ГРСК срещу авалиста, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.” В заключение страната е отбелязала, че се „ налага „ ВКС да отговори на следните въпроси- повторен е горният въпрос и още – „2/ Прекъсва ли се или не давността по задължението на авалиста при образуване на заповедното производство по чл. 417 ГПК” и 3/” От кой момент до кой момент тече погасителната давност- от падежа, посочен в абстрактната сделка, до образуването на заповедно производство, до образуването на изпълнително производство или П.- получаване призовката за доброволно изпълнение по съдебно-изпълнителното производство”. Касаторът е заявил, че разрешенията на П. по тези въпроси билr „ неправилни”, като е развито оплакване за тази неправилност, така квалифицирано и от него. Други доводи не са развити.