Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 46 ГПК

Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

чл. 46 ГПК

Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Каква по характер е правната норма, релевирана многократно, съгласно текстовата разпоредба на чл. 5, ал. 5 ЗМДВИП?“; 2. „Редовно ли е връчването от страна на съдебния изпълнител, било то частен или държавен на съобщения, уведомления, покани за доброволно изпълнение и пр. по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК на главния длъжник, в изпълнително производството, действащ като пълномощник на друг длъжник, които е дал личното си обезпечение на същия, като поръчител, дори и в качеството му на адвокат на същия длъжник /по релевиране за конфликт на интереси/?“; 3. „Налице ли е колизия по императива /съгласно въведения с него запрет за връчване/ по текста на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК, дори и да не бъдат посочени изрично в самото съобщение /разписната част/ по арг. от изр. 2 на ал. 3 на чл. 46 ГПК в действията на ЧСИ и на пълномощника на поръчителя, като процесуалния представител по пълномощие, съгласно чл. 32, т. 1 ГПК, така и в лично качество в хипотезата на чл. 42 ЗЗД?“; 4. „Носи ли отговорност съдебния изпълнител /ЧСИ/ за тези си действия и настъпилите последици - причинени вреди по правилото на чл. 51 ЗЗД, по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ?“; 5. „Каква е отговорността на съдебния изпълнител - имуществена и/или дисциплинарна или друга, съобр. размера на причинените имуществени вреди?“; 6. „Носи ли професионална отговорност по реда на чл. 51 ЗАдв., във връзка с чл. 84 ЗЗД, пълномощника на поръчителя, който е главен длъжник по заемния договор /заем, банков или потребителски кредит, различните форми на лизингови съглашения и пр./, действащ едновременно и в качеството си на адвокат на поръчителя. Както и такава по реда Етичния кодекс на адвокатурата или гражданска по реда на чл. 42, респ. по чл. 45 ЗЗД?“; 7. „Налице ли е солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 ЗЗД между частния съдебен изпълнител и представителя по пълномощие, действащ в качеството си на адвокат на поръчителя, който е и главен длъжник по материалното облигационно правоотношение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул, обуславящ началото на изпълнението – по арг. от чл. 426, ал. 1 ГПК?“; 8. „Отделно от процесуалноправната незаконосъобразност на ЧСИ, налице ли е и материална незаконосъобразност, в действията му извършените по принудителното изпълнение, след издаването на определението за спиране на незабавно изпълнение на осн. чл. 420 ГПК и връчването му на ЧСИ?“; 9. „Какви са задълженията на съдебния изпълнител при постановено, респ. връченото му определение, издадено на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, с което се спира допуснатото незабавно изпълнение?“; 10. „Какъв е преграждащия ефект на определението по започнатото/насоченото принудително изпълнение върху имуществото на длъжника?“; 11. „Могат ли да се извършват действия по обезпечение /запори и възбрани/ вземането по изпълнителнителното дело?“; 12. „Наложените такива, предшестващи го, следва ли да бъдат вдигнати служебно или по молба на длъжника от съдебния изпълнител или последния е длъжен само да уведоми третите задължени лица за спряното незабавно изпълнение, като им даде указания във връзка предоставяне на длъжника на средства по негово разпореждане?“; 13. „Спазеното ли е правилото, съгл. действащата редакция на чл. 428 ГПК, да се изпрати ПДИ на работодателя, а не на длъжника, е която се връчва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист /копие/ срещу него, ведно е посочените запори, наложени от съдебния изпълнител, с което последния се лишава от процесуалната възможност да предприеме своевременни процесуални действия срещу насоченото принудително изпълнение спрямо него?“; 14. „Освен отговорността за разноските, по правилото на чл. 80 ГПК, които страната е направила в хода на исковото производство пред съответната съдебна инстанция, ответника носи ли отговорност по реда на чл. 3 ГПК, в условията на отговор със своя процесуалния предатавитсл по пълномощие, действащ в лично качество, като адвокат, отделно от адвокатското дружество по Закона адвокатурата, в което участва без значение дали е негов управител или не, в случай че се разкрие симулативността на същия в по-късен момент, дори и след приключване на производството с обратно писмо или такава по материалния закон – чл. 45 ЗЗД и сл.?“ и 15. „Носили отговорност процесуалния представител по пълномощие по текста на чл. 32, т. 1, а не т. 5 ГПК, съгл. правилото на чл. 42 ЗЗД /поради обстоятелството, че в съдебни заседания по делото и др. дела, ответника не е присъствал лично/ по реда на чл. 3 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и сл., за причинените вреди на страна, извън тези за разноските по делото?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №11 от 06.02.2020 г. по гр. д. №2798/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №120 от 03.12.2020 г. по гр. д. №2097/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение №207 от 11.04.2019 г. по гр. д. №3201/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Счита ли се за надлежно връчена на кредитополучателя и достигнала до знанието му покана за обявена от банката предсрочна изискуемост, когато същата е връчена на трето лице, което не е член на домакинството на адресата, нито живее на посочения адрес и ищецът не е ангажирал доказателства, че поканата не може да бъде връчена лично на адресата, съгласно чл. 46 ГПК? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в т. 18 ТР №******г. по тълк. дело №******г. на ОСГТК на ВКС и в решения по т. д.№******г. на І т. о., т. д.№193/2018 г. на І т. о. и т. д.№665/2018г. на І т. о. на ВКС; 2/ Противоречи ли на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК клауза от договор за потребителски кредит, относно ГПР, в която същите не са изброени конкретно по вид, не е посочено стойностното им изражение, в тях са включени такси и комисионни в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и не е посочен разход за застраховка, нито формулата, по която е изчислен ГПР?; 3/ Когато в договор за потребителски кредит не са посочени всички конкретни разходи, от които е формиран ГПР, нито начина на формиране, от такова естество ли е липсата на тази информация, че да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и съответно да обоснове недействителност на договора за кредит, съгласно чл. 22 ЗПК?; 4/ Следва ли да се приеме за спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, ако в договора за потребителски кредит не са посочени конкретните разходи / допускания / , формиращи ГПР, но в ОУ има разпоредба относно формирането на ГПР, в която се възпроизвежда текста на чл. 19, ал. 1 ЗПК, без да се сочат конкретните разходи на потребителя, нито е посочена формулата по която е изчислен ГПР? - по последните три въпроса допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в определения по гр. д.№3182/2022 г. на ІІІ г. о., т. д.№2026/2022 г. на І т. о. и гр. д. №578/2022 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 5/ Длъжен ли е въззивният съд, когато решава спора по същество, да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и възраженията на страните?; 6/ Длъжен ли е съдът да следи служебно за действителност на договора, като следи за съответствието му с разпоредбите на ЗПК? - противоречие с ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и с приетото в определения по гр. д.№701/2022 г. и гр. д.№3578/2020 г. на ІІІ г. о. и решения по т. д.№504/2015 г., гр. д.№4452/2014 г. на ІІІ г. о. и гр. д.№1899/2015 г. на ІV г. о. ; 7/ Допустимо ли е съдът да приема за установени и доказани по делото факти и обстоятелства, относно начина на усвояване на сума по целеви потребителски кредит, от значение за изхода на делото, които ищецът не е посочил, нито конкретизирал в исковата молба и за тях не е представил своевременно надлежни доказателства по делото? и 8/ Допустимо ли е съдът да основава фактическите си изводи относно конкретни разпоредителни действия, с които кредитополучател е усвоил отпуснат целеви потребителски кредит, само на основание заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, без да са представени своевременно по делото и приети, като писмени доказателства, счетоводните записвания при ищеца, които вещото лице е прегледало, но ответникът не е имал възможност да се запознае с тях и да ги оспори? – по последните два въпроса допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с формално цитиране на разпоредбата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Прилага ли се спрямо за заварените случаи новата възможност по чл. 485 ГПК ДВ (бр. 86/2017 г.) за оспорване на заключението на вещото лице относно оценката на имота на публична продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право