1. „Приложеното към исковата молба нередовно връчено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може ли да бъде приравнено на ново уведомление при липса на изрично изявление на ищеца в исковата молба?”; 2. „Приложено към ИМ нередовно уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може ли да направи кредита предсрочно изискуем с връчването му заедно с ИМ?”; 3. „Когато заповедта за изпълнение е издадена на основание настъпила предсрочна изискуемост по кредита, може ли изявлението за предсрочна изискуемост да бъде извършено с исковата молба?”; 4. „Доколкото размерът на дълга би бил определен по различен начин в зависимост от правните преценки на съда за настъпването или ненастъпването на определени обстоятелства (в конкретния случай предсрочна изискуемост) и доколкото съдът е призван служебно да следи за действието на неравноправни клаузи по договора за кредит, то следва ли съдът служебно да възложи съответна задача на вещото лице за изследване размера на дълга по един или друг начин?” (по тези въпроси твърди противоречие с Решение №86/27.10.2020 г. по т. д. №2118/2019 г. на ВКС, I ТО; Решение 139/05.11.2014 г. по т. д. №2118/2019 г. на ВКС, I ТО и тълкувателните разяснения по т. 11.6 ТР №4/2013г. на ОСГТК); 5. „Когато кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, от коя дата се дължи законна лихва: от датата на падежа за окончателно погасяване на кредита или от по-ранна дата?” (по този въпрос не твърди той да е разрешен в противоречие с формирана практика на ВКС); 6. „Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК може ли връчването да бъде извършено на всяко лице, което се намира на адреса или може да бъде връчено само на определена категория лица, така както е указано в чл. 46, ал. 2 ГПК?” и 7. „По какъв начин следва да бъде удостоверено връчването на лице от кръга на домашните на адресата и какви факти и обстоятелства следва да удостовери връчителят?” (по последните два процесуалноправни въпроса твърди противоречие с Определение №64/19.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №17/2012 г., IV г. о., ГК – определенията, постановени от ВКС, не отговорят на уредената в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна процесуална предпоставка за допускане на въззивно решение да касационно обжалване). Касаторите твърдят, че поставените седем въпроса са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като поддържат и самостоятелната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – то е очевидно неправилно. Това процесуално основание е обосновано с правното съждение, че въззивният съд, макар и да е приел, че целият кредит е изискуем в момента, в който е изтекъл срокът на действие на процесния договор за банков кредит - 12.02.2021 г., поради което не е необходимо да изследва кога е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, диспозитивът на въззивното решение обаче не е съобразен с този приет за установен по делото факт, като законната мораторна лихва върху главното парично притезание е присъдена от предходен период – от 16.12.2018 г.