по настоящото дело не е поставян и не е разрешаван. Касаторът се позовава на тази част от мотивите към т. 5 на тълкувателния акт, в която е посочено: „Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК)“. Така посочената част от мотивите касае предпоставките за допускане на обезпечението - предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, които се преценяват по всяко искане за допускане на обезпечение, и по наличието на които е извършена преценка и по настоящото дело, и в този смисъл не се разкрива противоречие на обжалваното определение със задължителната съдебна практика, както смята касаторът, още повече, че преценката винаги е конкретна - на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.