„1. Следва ли съдът да вземе предвид факта, че ищецът, който е завел иска, в качеството си на процесуален субституент, е вече носител на материалното право, след като вземането му е възложено от ЧСИ вместо плащане, а не за събиране?; 2. Допуснал ли е процесуално нарушение, като не е приел в производството по поправка на явна фактическа грешка молбата на ищеца, с която се уведомява съдът за извършеното от ЧСИ възлагане вместо плащане на процесното вземане?“ Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението си по повод първия поставен въпрос се позовава на решение №9 от 6.06.2016 г. по т. д. №3773/2014 г. на ВКС, І т. о. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни доводи във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.