е постановено решение №50112/15.03.2024 г. по т. д.№1602/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС, в което е прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Съставът на ВКС е извел аргументи от правната същност на изброените в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ понятия – реални обезпечения (залог и ипотека) и обезпечителни мерки (запор и възбрана), както и с оглед целта и последиците на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ. Корективното тълкуване е основано на обстоятелството, че по реда на ЗОЗ не може да се бъде вписана възбрана, тъй като съгласно чл. 4 ЗОЗ, запорът (обезпечителен или изпълнителен) е обезпечителна мярка, налагана по ГПК, ДОПК и в производството по несъстоятелност, с която се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия (правни и фактически) с предмета на запора, като действията, извършени в нарушение на тази забрана са непротивопоставими, т. е. се считат за неизвършени спрямо кредиторите – чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 ГПК. Посочените правила са счетени за приложими не само за индивидуалното изпълнение по ГПК, но и за публичното изпълнение по ДОПК, с оглед препращащата норма на чл. 206 ДОПК, както и при наложен запор в производството по несъстоятелност, предвид субсидиарното приложение на ГПК - чл. 621 ТЗ. Посочено е, че съгласно чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3 ТЗ, запор върху вземане или върху движимо имущество и ценни книги по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност. С оглед на характеристиката на обезпечителната мярка „запор“, с вписването му в ЦРОЗ за кредитора, в полза на когото е наложена, не възниква право на предпочтително удовлетворяване („заложно право“) и същият не придобива качеството на обезпечен кредитор. Заложният кредитор не може да впише пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, ако залогът му е вписан след вписване на запор (обезпечителен или изпълнителен) в ЦРОЗ върху същото имущество, като имуществото се продава от съдебния или публичния изпълнител, а не по реда на ЗОЗ. Вписването на наложения по ГПК или ДОПК запор в ЦРОЗ определя и кой е приложимият способ за изпълнение – по ЗОЗ или по ГПК / ДОПК върху заложеното и запорирано имущество, като осуетява пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, когато запорът е вписан преди залога. Вписването не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр. ал. 3 ДОПК), поради което, по-аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника.