в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК имат ясен отговор в закона. Общото правило, на което касаторът се позовава, е изведено в чл. 450, ал. 1 ГПК, но негов коректив е нормата на чл. 450, ал. 2 ГПК и възможността съобщението до длъжника за извършване на опис по чл. 449, ал. 1 ГПК, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, да произведе запорно действие с всички последици (чл. 451, чл. 452, чл. 453, т. 4 ГПК). Това именно запорно действие е произведено в случая по делото. То е налице, когато е спазено условието в съобщението вещта- в случая реколта, да се посочи точно. Изискването за посочване не е развнозначно на индивидуализацията, която се постига по реда на описа на движими вещи (чл. 465 ГПК и сл.), включително при необрани трайни насаждения и плодове, за които чл. 466 ГПК изисква описване не по- рано от два месеца преди обичайното време за събирането им. По решаващия въпрос налице ли е противоправност при действията на ЧСИ, въззивният съд съответно съобразява съдържанието на връчената на длъжника( на 24.07.2013г) поканата за доброволно изпълнение, в случая със съобщение за извършване на опис и оценка на „необрани трайните насаждения- орехи, находящи се в землището на [населено място]” и насрочена дата 05.08.2013г. При това съдържание на съобщението запорът е наложен, съответно законосъобразни са последващите изпълнители действия по опис, оценка и публична продан, при които съдебният изпълнител не се съобразява с непротивопоставими на взискателите разпоредителни действия на длъжника с посочената необрана реколта. Договорът на ищеца е с дата, следваща връчването на поканата и съобщението по чл. 450, ал. 2 ГПК. Както е посочил въззивния съд, законосъобразността на проданите следва от недействителността на разпорежданията със запорирана вещ спрямо взискателите (чл. 452 ГПК), което пряко обуславя отхвърляне на иска срещу ЧСИ, основан на противоправността им.