– търпи ли длъжникът в изпълнително производство имуществена вреда, поради неправомерно преведена от съдебния изпълнител на взискателя сума, ако към датата на предявяване на осъдителния иск по чл. 441 ГПК, ищецът не е упражнил правата си по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу взискателя, на когото е била изплатена тази сума. От мотивите към решението става ясно, че в разглеждания от състава на ВКС случай длъжникът (ищец по иска по чл. 441 ГПК) е поискал от ЧСИ да зачете настъпило в хипотезата на чл. 420, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, сега - т. 10 ГПК спиране по право, но без да е налице постановен от съда акт за спиране на основание чл. 420, ал. 1 ГПК. В тази връзка е коментирана процесуалната законосъобразност на извършените изпълнителни действия, като е прието, че при липса на изричен акт на съда за спиране, съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения изпълнителен лист. Очевидна е разликата с настоящото дело, по което въпреки наличието на определение за спиране на изпълнението, ЧСИ е продължил с изпълнителните действия по осребряване на длъжниковото имущество. Цитираните отделни части от мотивите на съда в решение №212/27.11.2017 г. по т. д. №754/2017 г., I т. о., които нямат връзка с отговора на правния въпрос, не могат и не обвързват (чл. 290, ал. 3 ГПК) настоящия състав. По аналогичен начин стои и въпросът с изложените от състава на ВКС мотиви във второто цитирано решение, което е постановено в производство по чл. 73 ЗЧСИ.