от значение за спора: Когато е сезиран с иск за обезвреда от незаконно принудително изпълнение, проведено срещу поръчител, съдът обвързан ли е служебно да проконтролира съществуването на поръчителството и в частност дали при иницииране на предварителното изпълнение е спазен срокът по чл. 147, ал. 1 ГПК? – осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с цитираната задължителна практика и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според касаторите, е решен и правният въпрос: Какво нарушение е изобщо да не се обсъждат доводите на защитата и доказателствата за релевантни по делото факти? По въпроса за значението на израза „несеквестируемо жилище, въззивният съд не е съобразил константната практика на ВКС, според която съдът следва да установи не само фактите по делото, но и връзката между тях – чл. 153 ГПК, като прилага опитните правила и правилата на формалната логика; въззивният съд не е съобразил и указаното в практиката на ВКС, че при преценката на доказателствения материал следва да съобрази научните, логически и опитни правила, за да не се стигне до несъответствие между фактическите му изводи и събраните доказателства, което води до необоснованост на решението.