1. Какви са задълженията на съдебния изпълнител в установяване несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК, когато изпълнението е насочено върху жилище на длъжника – физическо лице?
2. Налице ли е основание за намаляване отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК поради съпричиняване, когато длъжникът не е обжалвал насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемото жилище?
3. Отпада ли несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК, когато след вписаната възбрана длъжникът се е разпоредил с жилището си и за отговора има ли значение дали разпореждането е с целия имот или с идеални части от него?
4. Когато с иска по чл. 441, ал. 1 ГПК длъжникът претендира обезщетение за имуществени вреди от понесената загуба поради това, че в нарушение на чл. 444, т. 7 ГПК съдебният изпълнител е възложил на купувача от публичната продан единственото жилище на длъжника и на неговото семейство, каква е базата за определяне размера на обезщетението – пазарната стойност на имота към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане или цената, постигната при публичната продан?
5. Прилага ли се глава Х, раздел II от Кодекса на труда по регресния иск на Министерство на правосъдието срещу държавния съдебен изпълнител за възстановяване на платеното обезщетение по чл. 441, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. чл. 49 ЗЗД?