1/ Следва ли длъжникът по договор за кредит да се счита за редовно уведомен за извършената цесия и процесуално легитимирана страна в процеса ли е с предявяване на исковата молба на цесионера без да има данни за извършено уведомяване на длъжника за цедираното вземане?; 2/ Следва ли цесионерът по договор за банков кредит да представи банкова сметка и/или начин на плащане на длъжника за изпълнение на задължението?; 3/ Може ли да се счита за връчител по смисъла на чл. 42 ГПК лице без трудови и служебни отношения със съдебен изпълнител?; 4/ Следва ли да се счита за редовно връчена покана за предсрочна изискуемост по договор за кредит от неидентифицирано лице?; 5/Относно начисляване на претендираните суми по договор за заем/кредит без наличие на валиден, актуален погасителен план. Касаторите въвеждат допълнителни основания за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като твърдят противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009г. на ВКС, II т. о., решение №3/16.04.2014 г. по т. д. №1711/2013 г. на ВКС, I т. о. – по първите два въпроса. По пети въпрос твърдят, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовават се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.