чл. 439 ал. 2 ГПК
Оспорване на вземането
Чл. 439. […] (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
чл. 439 ал. 2 ГПК
Оспорване на вземането
Чл. 439. […] (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– „Валидни ли са да прекъснат погасителната давност изпълнителните действия, предприети след настъпване на перемция по изпълнителното дело“ – е част от предмета на висящото тълкувателно дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се счете, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Отпада ли правният интерес от иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, когато длъжникът се е позовал на погасителен способ, осъществен след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК, поискал е, но не е постигнал обезпечение чрез мярката „спиране на изпълнението“, и след предявяване на отрицателния установителен иск по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, изпълняемото право е погасено поради принудителното осребряване на имуществото на длъжника, а образуваното изпълнително производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение №95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №510/2018 г. ВКС, IV-то ГО, което приема, че правният интерес от иска по чл. 439 ГПК произтича от стабилитета на правото на принудително изпълнение, с което се ползва влязлото в сила изпълнително основание, а законът не го свързва с необходимостта от образуване на конкретно изпълнително дело. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 439, чл. 433, ал. 2 и чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) и за развитието на правото, като се съобрази, че в своята практика Върховният касационен съд, а преди – Върховният съд, неизменно приема, че е недопустимо изменение на отрицателен установителен иск за вземане в осъдителен иск за вземането, доколкото се постига законовата забрана за едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, а преди чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./). Намира, че значение имат и решение №369/13.02.1980 г. по гр. д. №2448/1979 г. ВС, I-во ГО и решение №855/06.02.2002 г. по гр. д. №95/2001 г. ВКС, IV-то ГО особено като бъде съобразено, че към предявяването на иска по чл. 439 ГПК сумите все още не са били събрани принудително от длъжника. В тези решения се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси исковата защита и дали да предяви положителен установителен иск или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита в по-ограничен обем, какъвто е този по отрицателния установителен иск. Решението по отрицателен установителен иск взето, без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание, щом като няма други нарушения при неговото постановяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1 „Съществува ли правната възможност за длъжник да установи недължимост на вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязло в сила по реда на чл. 416, изр. 1 ГПК заповед за изпълнение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, 4 ГО); 2 „Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени доказателства, събрани по делото, и със същия да се произнесе за това, за което е сезиран в пълен обем, а не избирателно?”; 3. „Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в тезите си и които имат значение за решаване на делото?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната съдебна практика – тълкувателните постановки по т. 19 Тълкувателно решение №1 на ОСГТК на ВКС по гр. д.№1/2001 г., както и с казуалната практика - Решение №6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №1562/2015 г., I ТО, ТК и Решение №781/25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г., III ГО.) и 4. „С оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон?”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 419 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ал. 1 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 694 ал. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
№1, 2, 3, 5 и 6 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС, съответно: по въпрос №1: т. 4б Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №93 от 02.05.2017 г. по т. д. №53672/2015 г. на IV г. о. и Решение от 04.01.2016 г. по т. д. №163/2014 г. на II т. о.; по въпрос №2: т. 4б Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос №3: Определение №695 от 02.12.2009г. по ч. т. д. №606/2009 г. на I т. о.; Определение №180 от 17.07.2018 г. по т. д. №1709/2017 г. на I т. о.; Решение №178/22.01.2016г. по т. д. №1889/2013г. на I т. о.; Определение №329/29.05.2014 г. по ч. т. д. №1594/2014 г. на II т. о.; Определение №153 от 02.04.2019 г. по ч. т. д. №313/2019г. на I т. о.; Решение №3170 от 16.07.2015 г. по т. д. №3170/2013 г. на I т. о.; Решение №33 от 16.09.2014г. по т. д. №1025/2012 г. на II т. о.; Решение №241 от 14.01.2014г. по т. д. №235/2010 г. на II т. о.; Определение №322 от 15.07.2019 г. по ч. т. д. №1638/2019 на ВКС, I т. о.; Решение №93 от 02.05.2017 г. по т. д. №53672/2015 г. на IV г. о.; Решение от 04.01.2016г. по т. д. №163/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение №241 от 14.01.2014 г. по т. д. №235/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение по т. д. №3170/2013г. на I т. о.; Решение от 06.06.2016 г. по т. д. №3773/2014 г. на I т. о. и цитираното с него Решение №53 от 16.07.2015 г. по т. д. №3170/2013 г. на I т. о.; по въпрос №5: Решение №7/28.04.2020 г. по т. д. №562/2017 г. на II т. о. и Решение №48 от 14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на II т. о.; по въпрос №6: Решение №48 от 14.07.2016 г. по т. д. №404/2015 г. на II т. о. По въпроси №4 и №7 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснована с твърдението, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по поставените въпроси липсва практика на ВКС. Отделно от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Счита, че постановилият го съд в противоречие с разпоредбите на чл. 139, изр. 2, вр. чл. 142 ЗЗД, с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и с чл. 146, ал. 3 ЗЗД е приел, че отговорността на поръчителя „Петрол“ АД не е преклудирана, въпреки че по делото било безспорно установено, че кредиторът „Симов и Сие ЕООД е пропуснал да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Елит Петрол“ АД в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, както и шестмесечния срок от падежа на задължението. Поради тази причина се изтъква, че Апелативен съд София очевидно неправилно е приел, че „Петрол“ АД като поръчител продължава да отговаря за задължението на „Елит Петрол“ АД (н) към „Симов и Сие ЕООД в пряко противоречие с изричните разпоредби на ЗЗД, предвиждащи, че поръчителят не може да отговаря за повече от това, за което отговаря главният длъжник, че поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му, както и че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 139 изр. 2 ЗЗД, чл. 142 ГПК, чл. 142 ЗЗД, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 429 ал. 1 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 637 ал. 1 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
С оглед преценка за съответствие на обжалваното въззивно решение с решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/2014 и решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/2019 на СЕС, във връзка със задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК – служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. (По иск на основание чл. 439 ГПК)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ал. 5 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
налага ли това промяна и на мерките за упражняването на родителските права. В случая инстанцията по същество е намерила, че промяна в правнозначимите обстоятелства не е налице, напротив - осъществено е противоправно поведение на бащата, който в нарушение на определения му режим на лични контакти с децата ги задържа неправомерно от м. октомври 2015 г., отглеждайки ги при себе си, макар упражняването на родителските права да е предоставено на майката. Това поведение на бащата, в резултат на което е наличен синдром на родителско отчуждение и у двете деца спрямо майката съставлява правнозначимо обстоятелство, изключващо предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, при непроменени други правнорелевантни обстоятелства в производствата по чл. 59 СК. Фактът на вземане на децата от бащата, който самоволно, без съгласието на майката в продължение на седем години фактически ги отглежда в [населено място], [община] и възпрепятства възможността на майката да ги вижда, ограничил е контактите й с тях само в негово присъствие, без възможност да ги взима при себе си и да изпълнява пълноценно предоставеното й упражняване на родителските права, е също обсъждан от състава на трето гражданско отделение на ВКС с участието на съдиите Томов и Драгнев в определението по гр. д. №2095/2023 г. По това дело, в производство по селектиране на касационната жалба на Р. Де Ф. С. срещу решение №438/20.12.2022 г. по гр. д. №222/2022 г. на Окръжен съд – София, с което молбата на бащата П. П. по чл. 59, ал. 9 СК е уважена и му е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца – настоящи ищци и касатори, и са разрешени обусловените от това въпроси - за лични контакти с децата и тяхната издръжка, съставът на ВКС е счел да е налице основание за отвод и се е отвел от разглеждането му. Приел е, че такова основание е вече констатирания факт на вземането на децата от бащата през 2015 г. и наличието на формирани по него правни изводи, макар и непряко. Посочил е, че въпросният факт е от значение за изхода по делото, чието разглеждане от ВКС предстои във фазата по селекция на касационната жалба, въпреки наличието и на други настъпили обстоятелства, които следва да бъдат отчетени. Фактът на вземането на децата от бащата в противоречие с установения (правомерен) режим относно предоставяне на упражняването на родителските права върху тях и произтичащите от това последици, самоволното им задържане при този родител без съгласието на майката в продължение на много години и полаганите при тези факти грижи в натура за децата от бащата (т. е. противоправното поведение на този родител) е изтъкван като релевантен за изхода и по настоящото дело – по спора по чл. 439, ал. 2 ГПК. Обсъждането на гореизложения факт и формирането на правни изводи по него, макар и непряко и не по спора, предмет на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, задължава съдиите Томов и Драгнев да се отведат от разглеждането му, за да се преодолее породеното основателно съмнение в тяхното безпристрастие. Като член на състава и докладчик по делото своя отвод следва да направи и съдия Владимиров.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Прекъсва ли давността молбата за налагане на определен изпълнителен способ – запор върху банковата сметка на длъжника, ако запорът не е бил реално наложен, а е наложен на лице, различно от длъжника; 2. Прекъсната ли е давността с подаване на молбата за образуване на изп. д. №106/2021 г.; 3. Може ли да бъде образувано (ново) изпълнително дело от взискателя, преди влизане в сила на постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. По първите два въпроса касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а по последния – че разрешаването му има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т. 10 ТР №2/2015год. по т. дело №2/2013год. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, което е образувано преди приемането му. Касационното производство е било спряно до приемането на тълкувателно решение по тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и е възобновено с определение по делото от 09.05.2023 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.