1) редовно, валидно, годно и същинско ли е определено изпълнително действие и опитът за предприемането му в рамките на определен изпълнителен способ, в случай, че с него не е засегната правната сфера на длъжника и не е довело до събиране на парична сума по изпълнителното дело; възможно ли е същото да прекъсне погасителната давност; 2) същинско, валидно, редовно, годно ли е изпълнителното действие, предприето под условие, както в случая – „след като извършите актуална справка за наличие на декларирани такива, в случай, че взискателят не е платил за справката, нито се е поинтересувал от извършването ѝ, още по-малко – от съдържанието ѝ за наличие на банкови сметки; валидно ли е предприето изпълнителното действие, ако е под условие и ако е предприето при несбъдване на условието; 3) има ли значение за валидността на изпълнителното действие начинът, по който е предприето то; 4) тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и откога; и 5) от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/2013/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл и решил в противоречие с практиката на ВКС, а именно: по първите три въпроса – в противоречие с решение №37/24.02.2021 г. по гр. дело №1747/2020 г. на IV-то гр. отд., т. 10 ТР №2/2013/26.06.2015 г. на ОСГТК и т. 5 ТР №3/2015 от 10.07.2017 г. на ОСГТК; и по последните два въпроса – в противоречие с т. 10 ТР №2/2013/26.06.2015 г. на ОСГТК, решение №451/29.03.2016 г. по гр. дело №2306/2015 г. на IV-то гр. отд., решение №45/30.03.2017 г. по търг. дело №61273/2016 г. на IV-то гр. отд., решение №76/07.06.2011 г. по търг. дело №634/2014 г. на I-во търг. отд., решение №10/16.02.2016 г. по гр. дело №3231/2014 г. на III-то гр. отд., решение №456/30.12.2015 г. по гр. дело №4894/2013 г. на IV-то гр. отд. и решение №324/28.12.2015 г. по гр. дело №6730/2013 г. на III-то гр. отд. Касаторите поддържат също, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно, но без да излагат каквито и да било съображения за наличието на тези основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване.