са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с което навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същевременно относно първия въпрос навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело №1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №166/15.07.2013 г. по гр. дело №1285/2012 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №198/08.01.2014 г. по гр. дело №1619/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение №120/04.04.2013 г. по гр. дело №964/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №38/29.03.2011 г. по гр. дело №1276/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателката твърди и вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, като свързва това основание за допускане на касационното обжалване с втория процесуалноправен въпрос и с оплакванията си за недопустимост в касационната жалба, които се поддържат още с отговора на исковата молба като възражение за недопустимост на предявения по делото иск, а именно – наличие на изпълнителен титул – издаден въз основа съдебната спогодба-делба и необезсилен изпълнителен лист за сумата за парично уравнение на дела на ищеца, и образувано изпълнително дело за събиране на тази сума. По същите съображения, при условията на евентуалност жалбоподателката твърди и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.