Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК

Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

чл. 433 ал. 1 т. 1 ГПК

Прекратяване и приключване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1.„От кога се счита предявен искът, при положение, че исковата молба е предявена по пощата преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, но постъпва в съда след този срок, и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл. 125 ГПК, според която искът е предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата?“; 2.„Погасени ли са по давност исковете на ищеца в случай, че исковата му молба е депозирана до съда по пощата в срока по чл. 110 ЗЗД и при действието и съгласно чл. 116 буква б ЗЗД, но е постъпила в съда след срока по чл. 110 ЗЗД, как се съпоставят разпоредбите на чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 125 ГПК в този случай и приема ли се в този случай, че исковата молба е депозирана в срока по чл. 110 ЗЗД?; 3.„Следва ли въззивният съд да произнесе изричен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК при оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при неправилно разглеждане на предявени искове като евентуални, вместо такива като предявени в условията на кумулативност и в тази връзка да даде задължителни указания на страните за подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?“; и „4. „Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати или макар и допуснати са останали несъбрани не по вина на ищеца, а поради процесуално нарушение на съда?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и отменено поради очевидната му несправедливост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Кой носи отговорност и чия е вината при извършен запор на несеквестируеми доходи в нарушение на чл. 446а, ал. 1 ГПК – на съдебния изпълнител или на третото лице – в случая банката, като се има предвид вмененото на ЧСИ задължение в чл. 446а, ал. 5; трябва ли неизпълнение на това задължение на СИ да се счита за виновно поведение?; Допустимо ли е да се инициира изпълнително дело само по дадено изрично пълномощно на адвокат за образуването му, без подпис от взискател в нарушение на императивните правни норми на чл. 426, ал. 3, вр. с чл. 127, ал. 3 ГПК и отговорен ли е СИ за образуването на такова дело? Допустимо ли е в молбата за образуване на изп. дело да се впише личната банкова сметка на пълномощника на взискателя, за да постъпват по нея сумите от принудителното изпълнение, без да е дадено изрично пълномощие за това в пълномощното и чия е вината за това – на СИ, който образува изп. дело при тези пороци или на пълномощника на взискателя? Следва ли средствата по принудителното изпълнение, преведени в срока за доброволно изпълнение да се върнат от СИ като неправомерно преведени и неизпълнението на това задължение не ангажира ли деликтната отговорност на СИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

какъв е характера на известията за доставяне, издавани от Български пощи, в частта „получател” - частни или официални. Касаторът поддържа частният им характер в тази част и сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са процесуалноправни въпроси за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада, когато е неизвършен, непълен и неточен(т. 2); за задължението на въззивния съд да изследва всички възражения и доводи и да анализира всички събрани по делото доказателства(т. 3). Сочи се противоречие с ТР №1/2013г, ОСГТК по въпроси на въззивното производство и установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Формулиран е въпрос трябва ли изпълнителното дело да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, ако длъжникът не е платил на взискателя по изпълнителното дело, а на трето лице и в какви хипотези плащането трябва да се приравни на плащане на взискателя. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя се въпрос за функциите на съдебния изпълнител, които не са правораздавателни, съответно има ли право съдебният изпълнител да установява различно материалноправно положение, отнасящо се до страните в сравнение с вече установеното от съда(т. 5)Изтъква се противоречие на въззивното решение с ТР №3/2005г ОСГТК по този въпрос. На следващо място, като формулира възпрос за обхвата на имуществената отговорност на ЧСИ дали съгласно чл. 441 ГПК тя е за вреди от процесуална незаконосъобразност на изпълнението или от материална незаконосъобразност, касаторът се позовава на реда за защита по 439 ГПК, по който ищецът е следвало да защити правата си, като оспори вземането чрез този иск. Посочена е практика на ВКС, изясняваща предпоставките за иска при защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение ( реш №129/2013г по гр. д №475/2012г, реш. №5/2012г по гр. д №658/2011г на ВКС и др). В случая съдебният изпълнител се е считал обвързан от изпълнителен лист и посочените в него суми, които е задължен да събере, като поддържа, че не е компетентен да се произнася по тяхната дължимост (реш. №414/2014г по гр. д №1292/2013 на ВКС) . С тези доводи касаторът обосновава обуславящо значение на въпросите при възложената му с решението имуществена отговрност, както и критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Стоил Сотиров

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

се твърди наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на единна практика на ВКС, като касаторът сочи и прилага противоречива практика на окръжните съдилища, постановена по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК. По въпроси 2-6 се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като към изложението се прилага практика на ВКС. Касаторът обосновава противоречие на въззивното решение по втория въпрос с Постановление №1/1953 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение №331 от 19.05.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ВКС; Решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС; Решение №98 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3871/2016 г. на ВКС; Решение №72/25.06.2018 г. по гр. д. №1934/2017 г./ ВКС. По третия въпрос приетото от въззивния съд противоречало на Решение №554 от 08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение №38/29.03.2011 г. по гр. д. №1276/2009 г., на ВКС, IV г. о., Решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на ВКС, IV г. о. и Решение №527/15.03.2012 г. по гр. д. №943/2010 г. на ВКС, IV г. о. По четвъртия въпрос касаторът счита, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №1/1953 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: Решение №187 от 07.07.2016 г. по гр. д. №1332/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, Решение №173 от 15.07.2013 г. по гр. д. №1131/2012 г. на ВКС. По петия въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение №7/31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение №139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №1445/2009 г., IV г. о. и Решение №184/21.09.2011 г. по гр. д. №1124/2010 г. на ВКС. По последния въпрос също се поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №696 от 07.07.2004 г. на ВКС по гр. д. №1911/2003 г., Решение №834/29.11.1999 г. на ВКС по гр. д. №201/1998 г., Решение №960 от 04.12.2006 г. на ВКС по д. №527/2006 г., ТК, Решение №113 от 09.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1274/2013 г. и Решение №225/28.05.2011 г. по т. д. №№631/2009 г. на ВКС. Претендират се разноските, сторени пред трите съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право