за погасителната давност в хипотезите на чл. 110 ГПК и сл. и към процесуалноправните въпроси за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК и за прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за смесване на разясненията в т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС с формираната съдебна практика до неговото приемане, обективирана в ППВС №3/18.11.1980 г. Според касаторите, с обявяване за загубило сила ППВС №3/80 г., възприетото със същото разрешение, че давност не тече по време на изпълнителния процес, е изоставено, като нововъзприетото разяснение „за същността на действията за принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. в ЗЗД свързва същите само с тези на съдебния изпълнител. В застъпената теза се поддържа, че промяната, която е останала несъобразена от въззивната инстанция е в резултат на различната правна уредба на изпълнителния процес при действието на Конституцията преди и след 1991г., поради което предхождащите ТР №2/26.06.2015 г. задължителни постановки в ППВС №3/80 г. следва да се считат за изгубили сила още от 1991г.