отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице допълнителното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Въпросът за приложимостта на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК в заповедното производство, както и дали съдът следва да укаже на заявителя и да му предостави възможност за внасяне в срок на дължимата държавна такса, е разрешен от Върховния касационен съд с многобройната си е непротиворечива съдебна практика в тази насока. С нея е прието, че за заповедния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване нередовността на заявлението, каквато е и тази по смисъл на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 128, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 101 ГПК, вменяваща като служебно задължение на съда да дава указания на страната в какво се състои нередовността на извършените от нея процесуални действия, не намира приложение в заповедното производство, защото липсват препратки към нея. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК и по основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение. В глава 37 - чл. 425, ал. 2 ГПК е предвидена изричната възможност районният съд да дава указания, но само когато на е използван образец на заявлението или използваният е неправилен, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл вж. Определение №******г. на ВКС по ч. т. д. №340/2011 г., I т. о.; Определение №600 от 14.10.2009 г., по ч. т. д. №392/2009 г. на ВКС, II Т. О.; Определение №431 от 9.12.2008 г. по ч. т. д. №414/2008 г. на ВКС, II Т. О; Определение №181/26.03.2009 г. по ч. т. д. №176/2009 г. на ВКС, II Т. О.; Определение №172 от 1.04.2009 г. по ч. т. д. №142/2009 г. на ВКС, I Т. О.; Определение №134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. №120/2009 г. на ВКС, I Т. О.; Определение №30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. №361/2008 г. на ВКС, I Т. О.; Определение №49/20.01.2011 г. по ч. т. д. №705/2010 г. на ВКС, I Т. О. и др.